1. ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА И ИЗБОРИТЕ – ЯСНА ПРОГРАМА И ЯСНИ ОТГОВОРНОСТИ

Напоследък много се говори за кризата на парламентарната ни демокрация и срещу партиите. Усилено и с убедена разпаленост се предлагат и препоръчват изцяло мажоритарни избори като универсално лекарство за лечение на политическата ни система. За съжаление отново се коментират последствията, а не причините за кризата в нашата парламентарна демокрация, партийната система и подбора на кадри за управлението.
Всъщност всичко опира до начина, по който се правят изборите, кой и как влиза във властта кой и как престоява във властта, кой как излиза от властта и разбира се в крайна сметка най – важното – кой и как носи отговорността – за неизпълнените обещания, за провалите и неуспехите на управлението, държавата и на нейните граждани. В България от много години цялата политическа система (включително и медийната среда като важна част от провеждането на изборните кампании и в последствие като носител на публичния контрол) работят в посока на колективна безотговорност. Акцентите в дебатите, в коментарите и анализите, се съсредоточават обикновено в персонални характеристики и коментари на лични качества или лични конфликти, партийните завери, „коалиционни мераци” и т.н., а не за предложения, политики и идеи. Това усилено се промотира от медиите, но и срамежливо и като че ли с удовлетворение се приема и от партиите и от партийните функционери. Партиите видимо нямат интерес от дебати и коментари по същество за програмите си (доколкото ги имат и доколкото тези програми имат нещо друго освен лозунги и общи приказки), защото явно те самите не желаят гражданите да знаят и познават в детайли обещанията им. Явно и те са сигурни, че не програмите, а други цели, интереси и обещания са техния ангажимент във властта. И именно това подвежда хората в търсене на Месията на човека, който твори чудеса и раздава пари, богатства и справедливост. Такива магьосници при парламентарната демокрация няма и не може да има, тъй като носителите на властта са колективни субекти (народно събрание, общински съвети). И когато търсиш персонифициране на колектив в една личност, обикновено разочарованието те спохожда всеки път и то с все по голяма сила.
В държавите, в които държат да има ясна персонална отговорност за управлението, гражданите са избрали президентската форма на управление – например САЩ, Русия, Франция и т.н.
Ние сме избрали парламентарната форма на управление с конституцията от 1991г. и при нея отговорността за управлението носят парламентарните партии, а персоналната отговорност е в лицето на техните партийни водачи. Само чрез тях избирателят може да търси сметка за поетите преди изборите, но неизпълнени по време на упражняването на властта ангажименти. Само чрез вота за партиите избирателят може да търси отговорност за некачествени хора в партийните листи, за лоши кадрови решения за грешките и провалите в управлението на държаватаи т.н.
Мажоритарен избор на партийни представители или на независими депутати не персонализира отговорността при един колективен орган, какъвто е Народното събрание. Напротив – дава възможност на всеки по отделно да се оправдава с невъзможността да взема решение или да влияе със своя един глас на общото решение. При такъв състав на Народното събрание, съставено от единици (колкото и качествени да са те), чиято тежест е само една малка част от цялото, всеки може да размие своята отговорност в колективната безотговорност.
Най – сигурният механизъм за контрол при парламентарното управление е контролът върху програмите, с които партиите се явяват на избори и в последствие контролът върху тяхното изпълнение. За това при избори следва да се научат всички (в това число най – вече медиите) да предлагат, коментират, дебатират и след това прилагат ясни, точни и конкретни програми, по които гражданите и медиите да упражняват своя контрол. Толкова коментираните напоследък коалиции също би следвало да се анализират и най – вече в тях чрез програмите от участниците в тях чрез програмите и обещанията на отделните партии. И тогава няма да има месии, няма да има оправдания, няма да може председателят на една партия, носител на мандата, да посочва друг човек за премиер, при което нито единият, нито другия носят реално някаква отговорност за властта.
За да се осигури възможност на избирателя да преподрежда предложените партийни листи се залага преференциялно гласуване с посочване на предпочитания кандидат в партийните листи.

Какво предлагаме:

1. Да приемем, че за България партийната (парламентарната) демокрация е наличната основа за демократично управление, което значи да се спрат оправданията, че конституцията е виновна за неудачите на управлението. Само когато една или няколко политически сили имат обща нагласа и доказани възможности за съставяне на квалифицирано мнозинство за промяна на конституцията или за мнозинство в едно ново Велико Народно събрание, да се говори за такова решение. И ако желанието на гражданите и техните политически водачи за мажоритарен избор е толкова голямо, може да се премине към президентска република.
2. Избирателят да получи правото да подрежда партийните листи пред мажоритарен елемент в гласуването.
3. Партиите, като основни субекти на управлението да продължават да получават държавна субсидия. Размерът на субсидията е гаранция за поддържане на организационната им дейност и предпазването им от платена намеса в партийните решения. Субсидията се определя в размер от една стотна от минималната заплата в страната за получен глас за всяка партия получила над 1 % от гласовете на национални избори (което при условията в момента се равнява на 4,20лв. на глас)
4. Партиите, които получават държавна субсидия се задължават в началото на всяка календарна година (до края на месец януари) да публикуват свой програмен документ, в който ясно да определят своята позиция по стратегическите проблеми на държавата и управлението:
– данъци и данъчна политика
икономическо развитие
социално развитие
демографско развитие
вътрешна сигурност и правов ред
национална сигурност
образование
здравеопазване
Този ангажимент не отменя възможността при промяна на позицията на партията по тези стратегически въпроси през годината, програмният документ й да се промени, но със задължителна публикация и уведомяване пред медиите.
5. Партия, която не желае или не може да публикува своя програмен документ, в установения срок, се лишава от държавна субсидия.
6. Изборният закон да се преработви с цел подобряване в частта технология на изборите и преброяването на гласовете, като се определят механизми и последователни стъпки в посока електронно гласуване.
7. Гласоподавателите да заявят предварително желание за гласуване и по това да се определят изборните списъци (активна регистрация).
8. Многомандатните изборни райони да се преформатират така, че всеки избирателен район да не съдържа повече от 6 мандата. При максимум шест мандата на изборен район, много по – лесно и обозримо става преподреждането на листите от избирателите и по този начин се осигурява на практика мажоритален елемент.

Първи изборен район се разделя на две – един шест и един пет мандата.
Втори изборен район се разделя на три – два по пет и един четири.
Трети изборен район се разделя на три по пет мандата.
Четвърти изборен район се разделя на два по четири мандата.
Пети изборен район остава един с четири мандата.
Шести изборен район остава един с шест мандата.
Седми изборен район остава един с четири мандата.
Осми изборен район остава един с шест мандата.
Девети изборен район остава един с пет мандата.
Десети изборен район остава един с четири мандата.
Единадесети изборен район остава един с пет мандата.
Дванадесети изборен район остава един с пет мандата.
Тринадесети изборен район се разделя на два – един с четири и един с пет мандата.
Четиринадесети изборен район остава един с четири мандата.
Петнадесети изборен район се разделя на два – един с четири и един с пет мандата.
Шестнадесети изборен район се разделя на два – един с пет и един с шест мандата.
Седемнадесети изборен район се разделя на два – един с пет и един с шест мандата.
Осемнадесети изборен район остава един с четири мандата.
Деветнадесети изборен район се разделя на два по четири мандата.
Двадесети изборен район остава един с четири мандата.
Двадесет и първи изборен район остава един с шест мандата.
Двадесет и втори изборен район остава един с четири мандата.
Двадесет и трети изборен район се разделя на три – два по пет и един шест мандата.
Двадесет и четвърти изборен район се разделя на два по шест мандата.
Двадесет и пети изборен район се разделя на три – два по пет и един четири мандата.
Двадесет и шести изборен район се разделя на две по четири мандата.
Двадесет и седми изборен район се разделя на два – един пет и един шест мандата.
Двадесет и осми изборен район остава един с четири мандата.
Двадесет и девети изборен район се разделя на две с по четири мандата.
Тридесети изборен район остава един с шест мандата.
Тридесет и първи изборен район остава един с четири мандата.
Така изборните райони стават петдесет.
След преглед и корекция на мандатите в петдесетте изборни района в зависимост от реалната наличност на избирателя, те следва да формират 231 мандата. Останалите девет се разделят както следва:
Многомандатен изборен район Турция, Русия и Азия с три мандата.
Многомандатен изборен район Европа с четири мандата.
Многомандатен изборен район САЩ и останалия свят с два мандата.

Програма за Държавно Управление