Защо 2017 няма да е 2007 г.


Лъчезар Богданов

Положителните данни за икономиката от последните тримесечия, освен до преизпълнението на приходната част на държавния бюджет, започнаха да предизвикват дебати доколко България отново навлиза във фаза бърз растеж и свързаните с него ефекти. А вероятно на четири от всеки пет бизнес конференции през последната година основен фокус е как фирмите да се справят с недостига на квалифициран персонал. На някои събития дори не се споменава за квалификация, а изобщо трудността с наемане на хора. Всичко това навежда на сравнения с последните години преди кризата от 2008 г. Разликите обаче са повече от приликите.

Нека започнем от това, какво движеше растежа преди 2008 г. Без влизане в детайли, безспорно това беше период на бурна инвестиционна активност. Тя от своя страна беше финансирана с приток на чуждестранен капитал, основно под формата на преки чуждестранни инвестиции. Реализирането на тези инвестиции от своя страна предполагаше разширение в сектори като строителството, производството на свързани с него материали и стоки за дълготрайна употреба. Създадоха се много работни места, неизискващи специална квалификация, които абсорбираха свободния труд на хора с ниско образование и умения, и безработицата падна на рекордно ниски нива.

През последните две до три години наблюдаваме съвсем друга картина на икономическия растеж. Инвестициите продължават да са свити, а частният сектор намали външната си задлъжнялост с около 6 млрд. евро. Това е огледален процес на случилото се до 2008 г. Вътрешното потребление расте видимо едва през 2016 г. Същевременно износът на стоки нараства устойчиво след 2010 г., независимо от дълговата криза в Европа и особено в съсе

дна Гърция. Експортно ориентираните бизнес услуги утроиха заетите и приходите. Строителството не показва белези на бурен растеж, макар през последната година да виждаме отчетлив ръст на цените на имотите, породен от повишено търсене.

По-важното е, че към момента в България почти липсват предпоставки за раздуване на балони, които от своя страна да предизвикат нова криза. Няма ги англичаните и ирландците, които с пари назаем купуваха имоти, без дори да са посетили страната. Да, има руснаци, но техният интерес е относително рационален и се проявява в рамките на продължителен период от време. Доколкото стартират проекти за търговски и офис сгради, те обичайно се строят при предварително проучена и поне частично договорена запълняемост. Банковият кредит за бизнеса не расте вече седма година. Потребителското кредитиране е активно почти изцяло само в извънбанковия сектор, като най-вече това са малки и бързи кредити. Ипотечното кредитиране за домакинствата отчита лек ръст, но той няма нищо общо с темповете до 2008 г., като изискванията за стойност на обезпеченията са далеч по-строги. Изобщо всяко вглеждане в успешните и разширяващи се бизнеси през последната година ни показва, че това са компании, предлагащи стоки и услуги най-вече на външния пазар, или техни партньори и доставчици.

Това трябва да се разглежда като умерен оптимизъм: растежът все още не е бърз, заетостта все още е ниска, инвестиционната активност може да е много по-висока. Но те се случват най-вече заради фундаментални дългосрочни предимства на България – членство в ЕС, макроикономическа стабилност, ниски преки данъци, умения на работната сила в определени области. И, както видяхме през 2016 г., растеж е възможен и без еврофондове и увеличение на публичните инвестиции.

Източник: forbesbulgaria.bg

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter