Положителните данни за икономиката от последните тримесечия, освен до преизпълнението на приходната част на държавния бюджет, започнаха да предизвикват дебати доколко България отново навлиза във фаза бърз растеж и свързаните с него ефекти. А вероятно на четири от всеки пет бизнес конференции през последната година основен фокус е как фирмите да се справят с недостига на квалифициран персонал. На някои събития дори не се споменава за квалификация, а изобщо трудността с наемане на хора. Всичко това навежда на сравнения с последните години преди кризата от 2008 г. Разликите обаче са повече от приликите.
Нека започнем от това, какво движеше растежа преди 2008 г. Без влизане в детайли, безспорно това беше период на бурна инвестиционна активност. Тя от своя страна беше финансирана с приток на чуждестранен капитал, основно под формата на преки чуждестранни инвестиции. Реализирането на тези инвестиции от своя страна предполагаше разширение в сектори като строителството, производството на свързани с него материали и стоки за дълготрайна употреба. Създадоха се много работни места, неизискващи специална квалификация, които абсорбираха свободния труд на хора с ниско образование и умения, и безработицата падна на рекордно ниски нива.
През последните две до три години наблюдаваме съвсем друга картина на икономическия растеж. Инвестициите продължават да са свити, а частният сектор намали външната си задлъжнялост с около 6 млрд. евро. Това е огледален процес на случилото се до 2008 г. Вътрешното потребление расте видимо едва през 2016 г. Същевременно износът на стоки нараства устойчиво след 2010 г., независимо от дълговата криза в Европа и особено в съсе
дна Гърция. Експортно ориентираните бизнес услуги утроиха заетите и приходите. Строителството не показва белези на бурен растеж, макар през последната година да виждаме отчетлив ръст на цените на имотите, породен от повишено търсене.
По-важното е, че към момента в България почти липсват предпоставки за раздуване на балони, които от своя страна да предизвикат нова криза. Няма ги англичаните и ирландците, които с пари назаем купуваха имоти, без дори да са посетили страната. Да, има руснаци, но техният интерес е относително рационален и се проявява в рамките на продължителен период от време. Доколкото стартират проекти за търговски и офис сгради, те обичайно се строят при предварително проучена и поне частично договорена запълняемост. Банковият кредит за бизнеса не расте вече седма година. Потребителското кредитиране е активно почти изцяло само в извънбанковия сектор, като най-вече това са малки и бързи кредити. Ипотечното кредитиране за домакинствата отчита лек ръст, но той няма нищо общо с темповете до 2008 г., като изискванията за стойност на обезпеченията са далеч по-строги. Изобщо всяко вглеждане в успешните и разширяващи се бизнеси през последната година ни показва, че това са компании, предлагащи стоки и услуги най-вече на външния пазар, или техни партньори и доставчици.
Това трябва да се разглежда като умерен оптимизъм: растежът все още не е бърз, заетостта все още е ниска, инвестиционната активност може да е много по-висока. Но те се случват най-вече заради фундаментални дългосрочни предимства на България – членство в ЕС, макроикономическа стабилност, ниски преки данъци, умения на работната сила в определени области. И, както видяхме през 2016 г., растеж е възможен и без еврофондове и увеличение на публичните инвестиции.
Източник: forbesbulgaria.bg