проф. Венцеслав Кулов

Много приказки се изприказваха за т.нар. Истанбулска конвенция – и хубави, и лоши. Голяма част от тезите, които се издигнаха за и против Конвенцията, са очевидно оспорими. За мен обаче безспорно е едно: този документ има един сериозен логически недостатък, който няма отношение към идеологията. Този недостатък е липсата на яснота по ключови положения в документа. Това значи, че ако бъде ратифицирана от Народното събрание, Истанбулската конвенция може да се окаже по-скоро вредна, отколкото полезна за регулирането на обществените дейности, които попадат в нейното приложно поле.

Не е случайно, че повечето критици на Конвенцията се фокусираха върху нейния чл. 3, където се дефинира един термин (gender). Без преувеличение може да се каже, че неудачната дефиниция на този термин е основният източник на неяснота в целия документ. Ето тази злощастна дефиниция:

„Пол (gender) означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете”.

Целта на една дефиниция е да разясни употребата на даден термин (дефиниендум) чрез отъждествяването на неговия смисъл със смисъла на друг някакъв термин или израз (дефиниенс). Предполага се, че за разлика от дефиниендума смисълът на дефиниенса е достатъчно ясен. За съжаление в дефиницията на gender, която ни се предлага в Конвенцията, това условие не е изпълнено.  В нейния дефиниенс са „натрупани” общи термини – „обществено изградени роли”, „поведения” (в българския език тази дума няма множествено число и този превод е очевидно неадекватен), „дейности” и „характеристики” (attributes) – термини, които само замъгляват смисъла на израза.

Така напр. думата attribute, преведена в българския текст на конвенцията като „характеристика”, функционира във философията с поне три различни смисъла: като признак (свойство или отношение), като свойство (едноместен предикат за разлика от отношението) и като съществен признак. Освен това в онтологията се говори за различни видове свойства  (субстанциални, функционални и релационни), което поражда един въпрос: ако с думата gender ние означаваме някакво свойство на човека, към кой вид това свойство принадлежи?

Дали gender е някаква субстанциална (неотнимаема) характеристика на човека, с която той се ражда и умира, или е нещо такова, което се мени според обстоятелствата? И защо е било нужно авторите на конвенцията, определяйки gender като съвкупност от социално конструирани роли, да „разводнят” тази дефиниция, добавяйки в нейния дефиниенс и думата „атрибут”?

Моята хипотеза е, че авторите на конвенцията чисто и просто са решили да се застраховат: ако те бяха определили gender единствено и само като съвкупност от социално конструирани роли, тази дефиниция би изглеждала сравнително ясна, но уязвима за критика. За да се избегне критиката, обемът на дефиниендума се разширява чрез добавянето на още общи понятия. Така обемът на gender става толкова широк, че включва едва ли не всичко мислимо. Това обаче прави дефиницията дефектна – тя става прекалено широка.

Нека обаче да се абстрахираме от неяснотата, която в коментираната тук дефиниция се поражда от „натрупването” на общи термини в дефиниенса. Не е ли въпреки всичко ясно за какво става въпрос? Не е ли ясно, че под gender в Конвенцията се разбира нещо различно от пол (sex), нещо което не се свързва (или не се свързва само) с телесната конституция на човека, а с неговото поведение в обществото? От тази гледна точка наистина изглежда смислено gender да се превежда на български като „социален пол”. Тук обаче възниква нов проблем: доколкото в конвенцията се казва, че двата модуса на социалния пол (gender) са мъж и жена, неясна остава разликата между обичайната и „джендърната” употреба на термините мъж” („жена”). Ясно е, че такава разлика би трябвало да съществува. Ако всеки мъж в анатомичния смисъл на думата би бил мъж и в „джендърен” смисъл (и това в пълна степен важи за една жена), би било напълно безсмислено да се въвежда терминът  „социален пол” (gender) наред с термина за анатомичен пол („sex”)

Да илюстрираме казаното с един пример. Да допуснем, че един човек, г-н Х, чиито биологичен пол е бил определен при раждането му като мъжки, в даден момент започва да се облича като жена, да имитира женското поведение, да се възприема като жена и да настоява, че това негово женско самосъзнание трябва да бъде легитимирано. Какъв би трябвало да бъде социалният пол на този човек – мъжки или женски? И ако неговата евентуална женственост бъде узаконена по надлежния ред, г-н Х, вече трансформиран като г-жа Х, би следвало да има правото да сключва граждански брак с лица от мъжки пол по рождение, да участва в женски турнири по шахмат и т.н.

Въпросът, който е загатнат, но оставен без решение в конвенцията, може да се формулира и по друг начин: кое човешко качество е по-важно от юридическа гледна точка: биологичният или социалният пол на един човек? Ако квалификациите, основани на биологията и самосъзнанието, не се съгласуват (един човек е роден като мъж, но се осъзнава като жена), коя от тези две квалификации има юридически приоритет?

Както беше казано по-горе, ако ние определяме смисъла на един термин А чрез някакъв друг термин В, то смисълът на В би трябвало предварително да е достатъчно ясен. Ако ние определяме “gendеr” чрез термините “мъж” и „жена”, автоматически губим правото да определяме последните два термина с помощта на gender. Една дефиниция от типа  „Под „мъж” и „жена” ние ще разбираме двата модуса на социалния пол” би била недопустима, защото тогава нашата дефиниция би била кръгова (да определяме А чрез В и В чрез А).

Има ли разумен изход от тази неприятна ситуация? По принцип – да. Този изход е само един: член 3 на Конвенцията би трябвало да се попълни с още една дефиниция – на термините „мъж” и „жена”. Тези два термина би трябвало да се определят независимо от (без помощта на) термина „gender”. Авторите на Конвенцията обаче са си спестили това допълнение, очевидно разчитайки на логическата непридирчивост на нейните адресати.

Посочената тук неяснота остава незабелязана за широката публика, защото повечето хора, включително и пишещият тези редове, считат смисъла на думите „мъж” и „жена” за безвъпросно ясен. В понятията „мъж” и „жена” те влагат анатомичен смисъл, по който, доколкото ми е известно, няма спор. Така се създава илюзията, че хем в Конвенцията се въвежда един нов термин за пол („социален пол”, „gender”), хем смисълът, който авторите на Конвенцията са вложили в думите „мъж” и „жена”, е традиционен и не се нуждае от пояснение. Моето впечатление е, че критичните бележки, насочени срещу ратификацията на Конвенцията, не се фокусират върху тази елементарна заблуда или манипулация. Забравя се, че когато става въпрос за т.нар. социален пол, обичайната гледна точка за мъжа и за жената  очевидно не ни върши работа.

Неяснотата, свързана с употребата на думата „социален пол” (gender) в Конвенцията, достига своята кулминация в нейния чл. 14. Тук във връзка с образованието на подрастващите се говори за „нестереотипни роли на пола”. Без да съм съвсем сигурен какво точно означава тази неопределена дескрипция (чл. 313 от Обяснителния доклад към Конвенцията ни дава една идея за нейното тълкуване), аз намирам, че тя е крайно озадачаваща. От една страна gender се определя като „социално изградени роли”, а от друга – на самите тези роли се приписват някакви (стандартни и нестандартни) роли. Как една комбинация от роли може да играе различни роли – това е, меко казано, въпрос с повишена трудност. Подозирам, че в случая е налице най-обикновено вербално недоразумение. Обаче това, което е допустимо в сферата на междуличностното общуване, не е допустимо в един широкообхватен документ, който е създаден, за да регулира мерките, които обществото прилага за предпазване на жените и децата от насилие.

Оказва се, че един от ключовите термини, които функционират в т.нар. Истанбулска конвенция – социален пол (gender), е толкова неясен, че компрометира еднозначното тълкуване на целия документ. Аз намирам, че това е достатъчно основание народните представители да се откажат от ратифицирането на Конвенцията. В противен случай тя може да ни докара много проблеми, които сега трудно могат да се предвидят.

Защо един  толкова важен и авторитетен документ, изработен от Съвета на Европа, може да има такъв сериозен логически недостатък, каквато е неяснотата? Лично аз нямам отговор на този въпрос. Ако „оглупяването” на част от европейските интелектуалци под влияние джендър идеологията е по принцип обяснимо със зловредното влияние на неолиберализма, то как може да се обясни кокетирането със същата тази „революционна” идеология в политически документ, чиято сериозност не може да бъде поставена под съмнение? Това обаче не е единственият документ, изработен от Съвета на Европа, който ме кара да недоумявам. Първият е Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, ратифицирана от нашия парламент през 1999 г. Колкото и да е странно, в текста на тази конвенция липсва дефиниция на термините „малцинство” и „национално малцинство”. Как може да се прилага ефективно подобна конвенция, при положение, че не е ясно за какво точно става дума в нея?

Казано е, че „няма нищо тайно, което да не ще стане явно”. Аз обаче си мисля, че има неща, които ние, обикновените хора, не разбираме и никога няма да разберем.