Още от древността победителите във войните се завръщали в родните си градове, като минавали под триумфални арки. Големи врати, окичени с цветя и зелени клони, ознаменували успехите на героите. Героите били спасители, нещо като богове и признателните хора ги приветствали и пеели за тях химни. Голяма радост падала.

И сега си имаме победител – герой от световна величина – ваксината срещу Ковид 19

Тази ваксина не идва на кон, нито с танк или друга бойна машина, идва с фризери. Едни спасителни фризери, изстудени до минус седемдесет градуса, идват, за да ни спасят и да ни освободят.

Първа е Англия, после са други страни. И ние също сме се наредили на тая опашка и чакаме триумфа на фризерите.

Обаче по стара българска традиция вместо фризерите на спасението да преминат под дъжд от цветя и ръкопляскания, те не могат да влязат през вратите на помещенията на РЗИ Бургас.

Как става винаги така – чакаме спасителя, а вратите ни тесни?

И се налага да се разбиват стени, да се разширяват отвори, та да могат фризерите да се настанят в Бургас и в България.

Кажете ми не сме ли кутсуз народ? Таман да се спасим, и фризерите се оказват големи, не са ни по мярка. И тази температура – минус седемдесет градуса, дето трябва да се поддържа, за да е ефикасна ваксината…

Ами ако спре токът? Ами ако пропадне пътят към фризера? Ами ако някой разбие вратата и открадне скъпоценния дар, ако направи менте ваксина и отвори черен пазар? Не ми се мисли…

Да му мислят Държавата и МВР

Аз обаче съм се сетил за едно – ако не дай си боже температурата във фризерите падне под седемдесет градуса, веднага да пристигнат няколко по-видни министърки и министри – вие си знаете кои – и да сложат ваксините до сърцата си. Там според мен винаги е минус седемдесет, че и още по-студено.

Прочетено във фейсбук профила Николай Милчев