Значението
на Сталинградската битка
за изхода
на Втората световна война



Искра Баева

От началото на Втората световна война отминаха повече от седем десетилетия, но годините не могат да заличат значението на тази война. Защото ако събитията бяха тръгнали в друга посока днешният свят щеше да бъде съвсем различен. И въпреки че според масовото съзнание в историята не съществува условното наклонение, изразявано с думичката „ако”, аз не споделям това предубеждение, защото то означава, че онова, което е станало, е трябвало да стане независимо от нашите действия. А в живота не е така – от нашите съзнателни или несъзнателни действия зависи както настоящето, така и бъдещето. Това е причината да продължаваме да се връщаме към онези дни и години преди 75 години, които предопределят не само живота на милионите участници във войната, а и на техните деца и внуци, сиреч нашия. Това ми се струва по-важен мотив за нашата среща днес, отколкото поредната годишнина от повратните събития.

Моята тема е свързана с мястото и ролята на битката, която отбелязваме днес – Сталинградската, за окончателния резултат от Втората световна война, завършила малко повече от две години по-късно първо в Европа, а три месеца по-късно и в Азия. За целта ще сравня Сталниградската битка с други повратни събития от широкото поле на световното противопоставяне между силите на Тристранния пакт и тези на Антихитлеристката коалиция.

За да поставя Сталинградската битка в контекста на цялата Втора световна война, ще започна с началото. Войната избухва като Германо-полска на 1 септември 1939 г. и остава такава до капиталуцията на Втората полска република на 2 октомври с.г. И това е така независимо, че от формална гледна точка на 3 септември във войната на страната на Полша се включват и големите победителки от Първата световна война Великобритания и Франция. Но те реално не водят война (това е т.нар. странна война), което означава, че те предоставят инициатавата на Хитлер с надеждата, че след победата над Полша Третият райх ще продължи настъплението си на Изток (независимо от Пакта „Рибентроп–Молотов”), тъй като западните сили вече знаят, че за Хитлер договорите нямат значение. По такъв начин не само инициативата за воденето на войната е предоставена на Хитлер, но му е дадена възможност и да приложи новата военна стратегия – „светкавичната война”. И тя се оказва напълно успешна.

Какво следва? Не истинска световна война на много фронтове, както е при Първата световна война, а нови „светкавични кампании”. Само пет месеца след първия успех – на 6 април 1940 г., Хитлер започва нова война – този път срещу Дания и Норвегия, които превзема още по-бързо. Дания капитулира веднага, за да не бъде бомбардирано цивилното население, а съпротивата на Норвегия продължава малко по-дълго, но само заради моменталната намеса на французи и британци. Само че не бива да забравяме, че кралското семейство се евакуира още на 29 април, докато страната окончателно капитулира на 10 юни.

Следващата „светкавична война” германският вермахт започва само месец след северната – тя е срещу великата сила Франция. Германското нападение е организирано на 9 май през Белгия, Холандия и Люксембург. И въпреки помощта на британските съюзници след по-малко от месец, на 5 юни, френското правителство напуска Париж, оттегля се в Бордо, а на 14 юни френската столица е отстъпена без бой (за да се предпази от разрушения и от жертви сред населението). На 22 юни 1940 г. Франция капитулира при унизителни условия, които правят останалата извън окупация по-малка част (40 %) със столица Виши принудителен съюзник на Третия райх.

През пролетта на 1941 г. следва поредната „малка” война на Третия райх – този път не по избор, а по принуда заради неуспеха на Италия срещу Гърция. Така или иначе, започналата на 6 април операция на вермахта „Марита” завършва на 30 април с успех. Още по-кратка е кампанията срещу Югославия – 6–17 април 1941 г. И така с малки и безусловно успешни кампании, подчинени на стратегията „светкавична война” Адолф Хитлер овладява, подчинява и контролира цяла Европа, неявно подкрепян от неутралните Испания, Португалия, Швеция, Швейцария и Турция. Единствено Великобритания остава извън обхвата на Третия райх и то само защото въздушната Битка за Англия не завършва с успех за Луфтвафе. Но и в този случай не бива да забравяме, че на британска страна воюват летци от всички победени европейски държави, а и такива извън Европа. През май 1941 г. целта на Хитлер за световно господство на германската арийска нация се оказва наполовина осъществена – постигнато е европейското господство.

Но половината не е цялото, както показва поредната кампания на Третия райх, оказала се и последна. Тя срещу истинския идеен и геополитически противник – комунистическия Съветски съюз. За това, че Хитлер разбира разликата между тази голяма война и предишните ограничени военни кампании, говорят данните за германския вермахт нахлул рано сутринта на 22 юни 1941 г. на съветска територия. Става дума за нахлуване на 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3,9 милиона войници с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански, унгарски, хърватски и финландски войски, пресекли границата на 2900 километров фронт – това е най-голямото нахлуване във военната история. Срещу тях застават 2,6 млн. съветски войници. Впоследствие ще се окаже, че на открития тогава Източен фронт са дадени 95 % от всички германски жертви във войната от 1941 до 1945 г. Едва ли има нужда от повече числа, за да се направи изводът, че тогава започва решаващият етап от Втората световна война, който ще определи дали ще се реализира световното господство на Третия райх. Отначало изглежда сякаш всичко върви по план, но само до есента и първата голяма повратна битка за Втората световна война – Московската от края на 1941 г. Независимо обаче от това първо сериозно поражение на непобедимия до момента вермахт, плановете на Хитлер продължават да се изпълняват с новото гигантско южно настъпление от лятото на 1942 г. Кампанията върви изключително успешно, съветската армия претърпява Харковската катастрофа, Воронежкото обкръжение и изглежда сякаш от втория си опит Хитлер ще постигне целта си. Но на 17 юли 1942 г. започва Сталинградската битка.

Разликите в мащаба и значението на тази битка с изброените до момента кампании са драстични, но това е обяснимо, тъй като първите германски войни са регионални, а на Източния фронт се води пълномащабна война. По-интересно е обаче да се сравни Сталинградската със следващите повратни битки, реализирани след включването на Съединените щати след катастрофата на Пърл Харбър на 7 декември 1941 г., причинена от японския флот и военновъздушни сили.

Ще започна с това, че в Сталинградската битка от страна на нашествениците участват 987 300 души, от които 400 000 са германци, 143 300 румънци, 220 000 италианци, 200 000 унгарци, 20 000 финландци, 4000 хървати, а от страна на отбраняващите се – 1 140 000, но само съветски военни. С други думи, това е грандиозна битка на цялата европейска пронацистка коалиция срещу една държава и една армия. И още малко числа, които говорят за ожесточението, волята и желанието за победа. В Сталинградската битка загиват 478 741 съветски бойци (323 856 в отбранителните сражения и 154 885 в настъпление), около 300 хил. германци, както и около 200 хил. италианци, румънци, унгарци, хървати. Никой не може да преброи загиналите цивилни, които са само съветски граждани, но за мащаба им говорят 90-те хилядите убити по време на масираните бомбардировки над центъра на Сталинград, осъществени от Луфтвафе на 24 август 1942 г.

А как изглеждат другите решителни повратни сражения в годините на войната?

Първото включване на англо-американските сили във войната след 1941 г. е операцията „Факел” – десантът в Мароко и Алжир на 8 ноември 1942 г., който Чърчил се опитва да представи като откриване на „втори фронт”. В нея 73 500 британци, американци и французи се противопоставят на 60 хил. френски колониални сили от Виши. Дадени са 479 жертви от съюзниците и 1346 от френските съюзници на Хитлер.

Повратното за Африканския фронт сражение при Ел Аламейн в Египет продължава от 23 октомври до 3 ноември 1942 г. В него участват 220 хил. съюзници (британци, австралийци, новозеланци, южноафриканци, индийци, французи и гърци) срещу 116-хилядна германо-италианска армия. В тази най-важна за британците битка загиват 2350 съюзници и 1149 италианци и германци.

Следва десантът на англо-американските войски на о. Сицилия и превземането на острова, продължило от 9 юли до 17 август 1943 г. В тази битка 160 хил. съюзници (британци, американци, австралийци, канадци, южоафриканци, французи) се сражават срещу 275 хил. италиански и 75 хил. германски военни. Загиват 24 034 съюзници и 29 хил. италианци и германци.

Последната и най-голяма акция на западните съюзници срещу вермахта е десантът в Нормандия, известен и като D-Day, започнал на 6 юни и продължил до средата на юли 1944 г. В тази наистина най-грандиозна битка на западните съюзници от Антихитлеристката коалиция те успяват да хвърлят 1 332 000 войници, но срещу тях са едва 380 хил. бойци от вермахта, а загиналите са 120 хил. съюзници и 113 059 германци. В десанта на страната на съюзниците участват наред с американците и британците още канадци, австралийци, новозеландци, французи, поляци, белгийци, холанци, норвежци, чехи, та дори и люксембургци, които воюват само срещу германци. Или: това е битка на голяма европейска коалиция срещу Третия райх.

Нека погледнем и Азиатския фронт. Първият американски успех срещу японската армия е морската битка при Коралово море от 6–8 май 1942 г. В нея има 543 загинали и ранени американци и 1074 японци. Следваща вече категорична американски победа е морската битка при Мидуей от 4 юни 1942 г. В нея загиват 307 американци и 3057 японци. Не е трудно да се забележи американското превъзходство, но и неголемият мащаб на сраженията.

Истинското предизвикателство за американската армия идва, когато трябва да стъпи на японска територия. Първата голяма битка е превземането на остров Иво Джима, което се превръща в едно от най-кръвопролитните сражения на Тихоокеанския фронт. Битката се води от 19 февруари до 26 март 1945 г. В нея 110-хилядна американска армия се сблъсква с 23 500 японски военни. В сраженията загиват 6 821 американски военни и, забележете! – 20 703 убити и най-вече самоубили се японци. Следва битката за Окинава, която е силно ожесточена и продължава от 1 април до 23 юни 1945 г. с участието на 182 хил. американци и над 130 хил. японци. В овладяването на острова загиват 12 737 американски военни и между 93 и 110 хил. японски военни, но и над 100 хил. цивилни японци. Една от най-значителните последици от битката за Окинава е, че тези почти 13 хил. американски жертви са сред силните мотивите за американското решение атомното оръжие да бъде използвано срещу цивилно японско население месец по-късно (над Хирошима на 6 август и над Нагазаки на 9 август).

Макар и прекалено много, тези данни ми бяха необходими, за да подчертая мащаба и ожесточението, с които се води Сталинградската битка. Тя не може да се сравнява с нито една друга битка през Втората световна война. Но когато говорим за значението на Сталинградската битка, казаното дотук съвсем не е достатъчно. Ще изброя още няколко значения на тази битка.

В нея капитулира цялата Шеста армия на вермахта, общо 20 дивизии, пленени са 2500 офицери и 24 генерали, две румънски армии (22 дивизии), италианска армия и корпус (10 дивизии), унгарска армия (10 дивизии) и хърватски полк. Поражението на силите на оста има разностранни последици. Рухва митът за непобедимостта на германския вермахт, а оттам и вярата в крайната победа – Третият райх вече не може да разчита на съюзниците си за военни действия, а само за помощни. Помръква образът на Германия и Хитлер навсякъде по света, като по-малките страни от Тристранния пакт започват да мислят за преориентацията си. С други думи, Сталинградската битка е смъртоносният удар върху цялата идеология на Хитлер и националсоциализма, изградена върху изключителността на германските арийци. Неутралните държави също се дистанцират от Третия райх и постепенно се преориентират към Антихитлеритската коалиция. Не можем да си затваряме очите и за влиянието, което тя има в България – най-пряко можем да го видим в спасяването на българските евреи, което неслучайно става след поражението. Ни най-малко не искам да отрека огромната роля на българското общество и някои институции, но не е ясно каква щеше да бъде съдбата на българските евреи, ако я нямаше Сталинградската победа. Всъщност, известно е, при победа на Третия райх във войната, щяха да бъдат унищожени по един или друг начин.

Значителни са и чисто военните последици – след Сталинград съветската армия поема стратегическата инициатива, което кара и съюзниците от Антихитлеристката коалиция да се активизират, за да не бъде войната срещу Третия райх спечелена само от Съветския съюз.

Тогавашните свидетелства за значението на Сталинградската битка са толкова многобройни, че не мога да ги изброя, но съм изкушена да цитирам само едно по-малко известно. На 9 февруари 1943 г. френският писател-антифашист (ако това понятие вече не е забранено в България) Жан-Ришар Блок казва: „Първите три дивизии, които нахлуха в Париж през юни 1940 г… – 100, 113 и 295, вече не съществуват! Те бяха унищожени при Сталинград: руснаците отмъстиха за Париж. Руснаците отмъщават за Франция!”

До края на войната ще минат още две години, но пътят до победата на Антихитлеристката коалиция в нея е очертан от Сталинградската битка.

Публикацията е в сайта 24may.bg

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter