Това момиче, (полицайката до свидетеля на прокуратурата и убиец Семерджиев) е дълбоко героично-нещастен персонаж (грозно патенце), което вярва че е красив лебед.

Еманация на изгубените млади момичета, с напомпани устни и крещящи татуировки, които нямат автентични чувства и его, имат само фалшивата си професионална или публична псевдо-идентичност, която ги отделя от реалния свят и им дава фалшиво самочувствие от което се възползват техните “приятели” и началници.

Проблемът е, че тези фалшиво-героични персонажи са навсякъде – и в българските институции, и в българската политика, и в българските медии и т.н.. Те живеят не заради автентичните си желания и интереси, а са изцяло в плен на отраженията, възприятията и реакциите на другите. Казано на клиничен език, това са патологично нарцистични и зависими личности, които ежедневно се борят с призрака на трудността да бъдат свободни и независими, и да се приемат такива каквито са в действителност.

Всички те са в основата на това което генерално наричаме “фасадна демокрация” или “фалшива държава”. Та от всеки от нас, в ролята му на родител, учител, преподавател или началник, зависи какви граждани, политици, полицаи или шофьори ще отглеждаме, което е в основата и на това каква държава ще имаме утре.

Прочетено във фейсбук профила Ivan Kirilov Ivanov