Не беше в програмата ми за Малките софийски истории материал за детската болница, но напоследък се случиха две неща – община Бургас обяви търг за строителство на регионална детска болница със 130 легла и се навърши една година от моят материал, в който бях дал предложение за решение на проблемите с Националната детска болница в София.

Вирусът, болниците, историята и други…
Откриват ли топлата вода последните решения около недостроената детска болница

АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: И кой ще е този, дето ще подпише строителното разрешение…
Странни твърдения за бъдещата Национална детска болница

Община Бургас мина по царския път – е, във финала малко пак са кривнали към любимия инженеринг – като показа, че многогодишното лутане на София по „преките пътеки“ е грешно. Впрочем имам един въпрос и към колегията, която героически се бори с инженеринга – на  Камарата на архитектите в България съм го задавал многократно. Въпросът ми е и към институциите:

До кога проектирането ще се възлага по ЗОП?

Защото според мен основно там се корени това желание на инвеститорите да ползват схемата на инженеринга…

За съжаление през изминалата година се случи и едно много неприятно събитие – почина  колегата арх. Емануил Марков, който работеше във Франция точно по проекти за болници, имаше експертизата по проблема и бе декларирал желание да помага за решаване на казуса с Националната детска болница.

Ето и моят материал от преди година…⇓⇓⇓

За да се изгради в София модерна Национална детска болница е необходимо да се направят последователно четири стъпки:

1. Да се избере точното място за изграждане на болницата, като е добре да се има предвид, че разполагането ѝ в стар бетонов скелет от преди 40 години е все едно да сложиш електрически двигател в стар Моквич. Изборът на място за разполагане на детската болница следва да се проведе аргументирано и с широки консултации със Столична община, с Лекарския съюз, с Камарата на архитектите в България и с граждански организации, като би трябвало това място да осигурява:

– добро обслужване с градски транспорт и автомобили, включително специализирани;

– възможност за развитие освен на стационар и на поликлинична част;

– възможност за максимално ползване за консултации на лекари -специалисти извън тези, работещи в детската болница, както и специализирана апаратура и лаборатории, намиращи се в други болници.

– възможност за добра среда около болницата.

2. Да се разработи професионално и мотивирано задание за такава болница на основата на яснота по наличието и тенденциите в България на видовете детски болести и прогноза за очакваното тяхно развитие в бъдеще. В днешно време болничната сграда е на първо място технология, която трябва да бъде облечена в архитектура. Такова задание по мое мнение не може да се изработи от български екип (за съжаление). Добре е да се проучи опита на община Бургас. Там се работи от специализирана консултантска компания, избрана след открит търг-конкурс, проведен от ЕИБ. Това го знам случайно, защото френска фирма потърси партньорство с нас за участие в търга, но не го спечели.
3. Да се възложи проектиране на болницата. След избора на място и одобряване на заданието е необходимо да се възложи проектирането на болницата. С извинение към цялата българска архитектурна гилдия аз считам, че нашата архитектурна колегия не може да излъчи проектанти, които могат да изработят такъв проект. И съм убеден, че открит конкурс ще доведе само до допълнителни проблеми и удължаване на времето. По тази причина мисля, че правилното решение е да се поканят четири или пет проектантски компании от Западна Европа, специализирани в болнично проектиране (най-добри в Европа са фирми от Франция, Испания и Германия) за контрактуван конкурс за концептуален проект. В конкурса обаче следва да има условие по-нататъшното проектиране да се извърши съвместно с български проектанти – това ще е начин както за постигане на разумна по нашите стандарти цена за проекта, така и наши архитекти и инженери да се обучат и специализират в болнично проектиране. Впрочем идеята за учредяване на стипендия на 2-3 млади архитекти за стажуване в голяма западна проектантска компания за болнично проектиране съм споделял с един от най-читавите министри на здравеопазването, с който съм контактувал – д-р Стефан Константинов и той я възприе изцяло. Но тогава „опашката за министри на здравеопазването вървеше бързо“ и не стигна времето за реализацията ѝ.
4. Да се обяви търг за възлагането на строителство. Търгът следва да се обяви тогава, когато е наличен одобрен технически проект с ясни количествени сметки. Това помага и на възложителя, и на изпълнителя, и на надзора, защото всеки е наясно какво договаря, какво трябва да прави, колко ще му струва и в какви срокове ще се изпълни. Чисто и просто…

Всички тези стъпки, включително и строителството, според мен при добра организация могат да се извървят за 4 до 5 години.

На финала ще си позволя да изразя и моето скромно мнение по въпроса с мястото.

Считам, че новата национална детска болница трябва да се разположи в медицинския комплекс в София. Така ще може да се осигури тази важна според мен възможност. Специализираната детска болница ще може да използва целия кадрови и технически ресурс на останалите болници, намиращи се в комплекса.

Има само едно много подходящо място – в североизточния ъгъл на комплекса. За съжаление и то е „замърсено“ с един четиридесетгодишен бетонов „скелет“ – недовършената сграда на клиниката по вътрешни болести. За разлика обаче от старата детска болница, този „скелет“ е много по-лесен и евтин за премахване. Освен това според предвижданията на устройствения план там е предложена „болнична сграда“ без уточнения, така че виза може да се издаде веднага и да започне премахването на съществуващия бетонов скелет.

Какви са предимствата:

– мястото е на по-малко от 100 м. от спирка на метрото, спирка на тролейбус и спирка на автобус;

– има от юг прекрасна паркова част, която би могла да стане великолепен двор на детската болница,

– към детската болница може да се включи и бившата Патофизиология – прекрасна сграда, паметник на архитектурата, която е пред самосрутване (за срам и на архитектурната и на медицинската гилдия).

Някой разбира се може да попита защо в плана на Медицинския комплекс, който се разработи по мое настояване и е подписан от мен, мястото на детската болница е определено на терена на стария бетонов скелет. Впрочем историята с изработването на устройствения план на този комплекс е отделна малка Софийска история. Трябва да призная, че този план бе разработен в спешен порядък и със съдействието на тогавашния ректор на Медицинския университет акад. Ваньо Митев и тогавашния директор на Александровска болница акад. Лъчезар Трайков основно, за да се опази комплекса от явилите се тенденции за неговото разпарчатосване и приватизация на терени и сгради. Тогава се прие, че детската болница е свързана основно с АГ болницата (вероятно това е бил мотивът и през осемдесетте години за започване на строителството там). А за мястото с бетоновия „скелет“ на клиниката по вътрешни болести се водеха преговори за изграждане на филиал на болница „Джон Хопкинс“, които по незнайни за мен причини се провалиха.

Към настоящия момент при видимата остра необходимост за нова детска болница, съм убеден, че мястото, което предлагам е точното. И това съм го споделял в лични разговори и с колеги, и с отговорни лица в МЗ и КАБ. Сега, при възможността да се вземе ново стратегическо решение го споделям публично.

В заключение, от моя не малък и проектантски, и административен опит, съм се убедил, че правилните решения са тези, които вървят по „царския“ път на закона и правилата. Всеки опит за преминаване по „пряка пътека“ под благовидния претекст, че трябва да се свърши бързо една „важна работа“, води до фатални забавяния и до груби грешки.

Дано и сега не се вземе решение да се тръгне пак по „пряката пътека“…