Изборите в Испания
ЙОСИФ ДАВИДОВ: Испания се нуждае от стабилно правителство
Въпросът е: Каква цена са готови да платят партиите за него?


Йосиф Давидов

Резултатите от неделните извънредни парламентарни избори показват, че те не доведоха до търсеното от социалистическия лидер Педро Санчес решение на политическата парализа. Напротив. Наблюдателите подчертават, че след 10 ноември конфигурацията на парламента, в който влязоха 17 политически формации, усложнява повече – в  сравнение с изборите от 28 април – задачата  да се състави стабилно правителство.

Вярно е, че единственият, който има възможност да реши сложното уравнение, продължава да бъде Педро Санчес: социалистите имат 120 депутата в 350-членния парламент – с  3 по-малко в сравнение с април, а следващият го лидер на Народната партия Пабло Касадо извоюва 88 места – с 22 повече от април.

Но също така е видно, че евентуалните партньори на социалистите – „Унидас подемос“ – губят 7 места и сега имат 35 депутата, а завоят към центъра е направо невъзможен: уж центристката партия „Сиудаданос“ претърпя крах: от 57 места през април, сега остана с 10 и лидерът на формацията Алберт Ривера подаде оставката си.

Големият „победител“ в тези избори е крайно дясната „патриотична и социална“ партия VOX. Тръгнала от нулата преди 11 месеца, на 28 април получи 24 депутата, а на 10 ноември – цели 52. За нея гласуваха 3 097 185 души – 15,1% от участвалите в изборите (69,87% изборна активност).

Изборите показаха реалната картина на днешното испанско общество

  • Очевидно е идеологическото разделение на обществото на две равни части: за трите национални леви партии гласуваха 10 404 234 души, а за трите национални десни партии – 10 297 472 души.
  •  Вече никой не може да пренебрегва факта, че в много краища на страната (Каталуня, Страната на баските, Галисия, Канарските острови, Навара, Арагон) съществуват формации, които искат да привлекат вниманието към проблемите на т.нар. „периферия“. За националистическите (леви, десни, крайно леви), сепаратистките и регионалните формации гласуваха 2 726 307 души (11,3% от гласовете) и те имат общо 42 депутата.
  •  Провалът на центристката „Сиудаданос“ се дължи най-вече на факта, че техни представители участват в правителствата на 4 автономни области (и кметството на столицата), ръководени от дясната Народна партия и VOX. Какъв „център“ е този, който управлява с помощта на крайната десница? Явно е, че хората са предпочели десните „оригинали“, вместо привидно либералното „копие“.
  •  В новите Кортеси се настаняват не само партии, но най-вече две блокови конфигурации: лява – 158 депутата и дясна – 150 депутата. И двете нямат необходимото мнозинство от 176 депутата за сформиране на правителство.
  •  Педро Санчес обеща да сформира правителство. Парламентарната аритметика показва, че най-вероятно то би било коалиционно. Социалистите имат няколко варианта – от „широка“ коалиция с Народната партия до „прогресивна“ коалиция. Проблемът е, че при втория вариант те трябва да разчитат на гласовете на левите и крайно левите националистически и сепаратистки формации. По закон на 3 декември ще се формира президиума на парламента и избере неговия председател. Съставът на този ръководен орган ще се определи след междупартийни преговори и ще покаже накъде клонят везните за образуването на кабинета.

…Казват, че политическият живот в Испания започва да прилича на този в Италия, където през последната година бяха сключени два „нелогични“ правителствени брака. Парадоксът е, че въпреки политическата нестабилност, испанската икономика показва по-сериозен ръст в сравнение с другите големи икономики в ЕС. Но наблюдателите вещаят нов икономически спад, даже говорят за предстояща криза. И за непосветените е ясно, че в такъв момент Испания се нуждае от стабилно правителство. Въпросът е: Каква цена са готови да платят партиите за него?

Източник: Фейсбук

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter