На 19 юли 1979 г. Сандинистският фронт за национално освобождение завзема властта в Манагуа. Фронтът носи името на убития през 1936 г. известен революционер Аугусто Сандино. От онази далечна година в Никарагуа управлява семейство Сомоса, чийто репресивен режим бе всестранно подкрепян от САЩ. Точно преди 40 години Анастасио Сомоса избяга в Парагвай, където по-късно бе убит от сандинистите.
Начело на Никарагуа застава Даниел Ортега. Срещу новата лява власт се изправят т.нар. „контри” – военни отряди, обучени от ЦРУ и действащи от територията на съседните Хондурас и Коста Рика. Разбира се, САЩ наложиха на страната и „традиционното“ ембарго.

Днес в Никарагуа управляват Даниел Ортега и неговата съпруга, която е вицепрезидент. Той отстрани почти всички съратници от Сандинисткия фронт и настрои срещу себе си значителна част от населението на страната.

Един от първите, който провидя „опасността Ортега“ беше световноизвестният никарагуански поет, католически свещеник, политик – министър на културата в първото сандинистко правителство – и носител на много международни награди Ернесто Карденал (р. 1925). На него принадлежи знаменитата фраза:

Всеки човек е поет. Хората забравят да пишат стихове, защото се посвещават на правенето на други неща – правене на пари, например.

През 2012 г. в интервю за испанския в.„Ел паис“ Ернесто Карденал каза: Даниел Ортега не е нито ляв, нито сандинист; той предаде революцията.

На въпроса: Валиден ли е днес марксизмът?, мъдрецът, когото полският папа Войтила беше отлъчил от църквата, отговаря: Ако ме питате дали марксизмът се провали, ще отговоря, че английският писател, хуморист и католик Честертън (1874-1936) заяви, „Християнството не се е провалило…, тъй като никога не е било приложено на практика“. Казвам същото за марксизма – никога не е бил реално приложен на практика.

В отговор на друг въпрос Ернесто Карденал заявява: Това, което е сега в Никарагуа, не е нито ляво, нито сандинизъм. Това е лична диктатура на Даниел Ортега, на неговата жена и на децата му.
…Казано е преди повече от седем години. 

Тъжна и трагична е днешната равносметка на Сандинистката революция, която ентусиазирано приветствах и подкрепях преди 40 години.

*Източник: Фейсбук, като подзаглавие е използвана епиграма на Радой Ралин.