Как ще отговарям пред българския народ…

Изведнъж се чу залп. Един куршум закачи коня под опашката, а един удари в гюрука и оттам – това разбрахме после – рикошира в гърдите на Алеко. Той извика глухо:

– О-о-о! – и легна на коленете ми.

Изстрелите се повториха още веднъж. Един куршум изпищя покрай челото ми. Конете се уплашиха и побягнаха. Такев извади револвер и сънен запита:

– Какво има?

– Засада. Стреля се.

– Спри! – казва той на файтонджията.

Но конете летят.

– Лежи, ще ни убият – казах на Такев.

– Не, спри, ще ида да видя кои са тези вагабонти.

Той не знаеше, че Алеко е ударен смъртно. Такев беше смел и ловък човек. Стискайки револвера, той искаше да скочи, но не го пуснах. Файтонджията строши фенера, наведе се и легна на капрата. Наведохме се и ние.

Почувствах, че потече топла кръв по коленете ми. Разбрах, че Алеко е ранен. Дадоха се още два залпа след нас. Конят беше ранен и подплашен бягаше на зигзаг.

Когато стигнахме до циганското село Кочагово, Такев се обърна съм Алеко.

– Стани, минахме опасността!

– Алеко няма да стане – отговорих тихо.

– Как няма да стане?

– Галиба е убит…

И наистина Алеко лежеше неподвижен във файтона. Такев ревна.

– Олеле, майчице, бащице мой, убиха Алеко. Как ще отговарям пред българския народ!

Наизлязоха цигани от селото да видят какво има.

Васил Томов, който заедно с депутата Михаил Такев и файтонджията Тошо Кръстев са били спътници на Щастливеца във фаталната вечер.

Тревожна нощ в Пазарджик

След това дойде полицай и поиска да арестува Такев, мене и файтонджията. Казаха, че Такев бил накарал нас да го убием! Това го каза окръжният управител Писаров, който ослепя после.

– Господин управителю! – каза Такев – Не се намесвайте в работата ми. Аз зная кои са убийците и ще ги открия.

Майер даде една бележка да не ни арестуват. Една войскова част ни изпроводи до къщи, за да не ни арестуват стражарите и да не ни бият. Ако те бият, всичко ще признаеш. Прокурорът /Хинек Майер/ ни почерпи по един коняк в хотел „Македония“ и след това си отидохме в къщи. Когато Такев се сбогува с прокурора, той му предложи услугите си.

– Да ти дам – каза Майер – двама войници да си отидеш.

– Не ми трябват! – отговори той и излезе от вратата на хотела. Къщата му бе наблизо. Но току-що излезе, и по пътя се зададоха два-три изстрела. Кой беше там, не знам. Каза се, че полицаи стреляли. Прокурорът се спусна и намери Такев, долепен до един дувар и държи револвер.

– Ранен ли си?

– Не съм. Стреляха – казва, – но не съм ранен.

След това Майер го изпрати с няколко войници и постави постове.

Тогава партизани дадоха телеграма от Пазарджик на Константин Стоилов да отстрани Майер. Още сутринта се съобщи, че той е отстранен и да предаде следственото дело на Минков. Такев се възмути. След това Майер го възвърнаха по застъпничеството на Такев.

Васил Томов

Страници от книгата на Кин Стоянов „Гражданинът Щастливец – мемоарен колаж“ Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София 1994 г.

Следва продължение…