Как Дания иска да премахне гетата: асимилацията задължителна!


 

♦ Причината мигрантите да избягват Дания: Ингер Стьойберг – министърът на интеграцията и имиграцията на кралството ♦ Зад привидно миловидната външност се крие същински Салман Рушди в рокля

Тя е секси, зодия Овен, понякога е чернокоса, понякога огнено-червенокоса, а напоследък – закачливо руса. Ако имаше профил в Tinder и попаднехте на нейната снимка, със сигурност щяхте да суайпнете вдясно! Нея обаче това не я интересува.

Тя е 45-годишната Ингер Стьойберг – министърът по въпросите на интеграцията и имиграцията на Кралство Дания. А зад привидно миловидната външност с чипо носле се крие един същински Салман Рушди в рокля.

Защото тя не се свени да изрича смело „сатанински строфи“, с които укорява „безгръбначието“ на западните общества по отношение на мигрантите от арабския свят. Изказванията й редовно предизвикват полемика, а критиците й я обвиняват, че работи за всичко друго, но не и за интеграцията на различните етнически и социални групи в обществото.

Ингер Стьойберг наистина не знае как да си държи езика зад зъбите и не е склонна на каквато и да е полит-коректност. Дори когато става въпрос за един от най-големите мюсюлмански празници – Рамазан.

Традициите около празника изискват да се пости през целия ден – да не се приема храна и вода, докато слънцето не залезе. А в Дания по това време на годината (постите започват в среда на май) денят продължава цели 18 часа, което според нея може да има опасни последици за гражданите на страната.

„Искам да призова мюсюлманите да си вземат отпуска от работа през месеца на Рамазан, за да избегнат отрицателните последици за останалата част от датското общество“, пише тя в колонката си за таблоида BT.

В материала си тя заявява още, че се страхува, че постенето може да засегне „безопасността и производителността на труда“, давайки пример с шофьори на автобуси, които „нито пият нито ядат повече от 10 часа“ . Как така подобен „задължаващ ритуал на един от 1400-годишните стълбове на исляма“ се съвместява с модерния пазар на труда, пита Стьойберк.

В началото на тази година тя разбуни кошера с друга своя статия в същата медия:

„Въпросът е, че загубихме битката с исляма. Последователите на тази религия се кланят по-скоро на оръжията, насилието и терора, отколкото на Аллах. Затова и никой театър където и да е в Европа не би посмял да постави пиеса на ислямска тематика. Това само би провокирало крайно яростни реакции.“

Публикацията й е във връзка с мюзикъла „Книгата на Мормон“ – постановка на Det Ny Teater в Копенхаген. В една сцена един от героите размахва среден пръст към небето и се провиква: „Покажете среден пръст на Бог и напсувайте коп***то!“

Въпреки многото притеснения в началото, нито тази, нито която и да е от другите „смущаващи“ сцени предизвикаха някаква сериозна негативна реакция сред мормонската общност в страната. Нямаше протести или заплахи към режисьора и актьорите.

Самият режисьор на мюзикъла, Каспер Холтен, на свой ред, не показа задръжки, изказвайки се по следния начин относно пиесата: „Ако някой е мормон и няма желание да дойде на представлението ни, за да види как иронизираме света около нас, част от който е и тяхната религия, това си е негова работа.“

В текста си Стьойберг коментира, че Холтен си е позволил да направи подобно изказване, без да рискува да бъде нагрубен или заплашван.

„Само че бихте ли посмели да си направите експеримент като замените „мормон“ с „мюсюлманин“?“, пита Стьойберг. „За съжаление това е немислимо дори в Дания през 2018-а … Изгубихме битката, защото се оставихме да бъдем заплашвани да си мълчим от една религия на фанатизма. Само че познайте какво – ние отказваме вече да мълчим.“

Безкомпромисно острият език, с който Стьойберг съчетава работата си в министерството последните две години и половина превърнаха институцията едно от спорните министерства в страната.

Дали Стойберг не забравя половината от длъжностната си характеристика, а именно по-сложната част – интеграцията“. Езикът на госпожа министърката само разпалва дебати, а както казва в едно свое старо интервю Жан Клод Юнкер „популистите често задават добри въпроси, но дават лоши отговори.

Откакто Стойберг зае поста в дясноцентристкото правителство на премиера Ларс Расмусен през 2015 година, се наблюдава рязък спад на исканията за убежище в Дания. Те са намалели с цели 84%, откакто страната въведе спорния закон, даващ право на полицаите да конфискуват пари в брой и ценни принадлежностти от бежанците, с които да се заплати за храна и настаняване.

След сериозни критики от ООН датският парламент промени закона, изключвайки от изземваните вещи семейни бижута със сантиментална стойност, семейни пострети, венчални халки, годежни пръстени и т.н.

Нейна е и идеята да се публикуват реклами в турски и ливански издания, в които да се разказва надълго и нашироко за лошите условия за мюсюлманите в Дания. За миналата година едва 3000 нови мигранти са дошли в страната.

Най-новата мярка, свързана с бежанците, която министърката извади от ръкава си е официалната забрана за носенето на бурки и никаб на обществени места. Забраната влезе в сила на 31-и май. Жените, които дръзнат да нарушат забраната, са заплашени от глоба в размер на 1000 крони, или 118 евро. При повторно нарушение глобата скача цели 10 пъти до 10 хил. крони.

Новият закон само ще даде тласък на съществуващата вече тенденция за връщане на мигрантите към държави извън ЕС (и най-вече Турция), тъй като мнозина от бежанците чувстват, че не се вписват в новите условия.

Любопитен е фактът, че в резултат на събитията, които се случват в Дания през последните две години, в съседните скандинавски държави се чуват все повече гласове за въвеждането на идентични санкции. Само че те си нямат своята Ингер Стьойберг. Поне не още.

Източник: Webcafe

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter