Скрийншот* с апостроф
Как да повярваш на заглавието, когато четеш над заглавието
Докъде са границите на свободната журналистика


Кин Стоянов

Убеден съм, че както отколешният ми приятел Иван Бакалов, така и колегата Атанас Чобанов са журналисти с отговорност към правилата на професията. Заради това с интерес отворих общата им публикация под горното заглавие. И преди да прочета защо:

Новите снимки от спалнята на Борисов показват, че Мата Хари не е само една… 

…видях булка, която се хвали колко пъти на ден я чука съпругът ѝ.

Да това е реклама, фейк, спам, фишинг – наречете го както си щете. И нито Иван, нито Атанас са подредили тази реклама в медията си.

Сторила го е Машината

Днес Машината сбъдва вековните мечти на всички цензори отпреди 2 500 години насам – да не забравяме, че първата цензурска инструкция дължим на древногръцкия философ Платон – незнайно защо в Уикипедия го наричат математик.

Свободното слово, което през хилядолетията нито една цензура успя за унищожи, днес просто се обезсмисля, когато Машината реши да лепне рекламата, която е пресметнала като подходяща, върху най-разобличителните ти текстове…

Не трепериш от тираните. Трепериш каква реклама ще  изтипоса Машината върху голямото ти журналистическо разкритие – да лекуваш хемороидите си или еректилната си дисфункция…

Защото Машината се справи с ахилесовата пета на всяка цензура – цензурата се упражнява от цензори, сиреч хора. А хората, па макар и цензори имат своите чувства, вълнения и слабости. Което е неприсъщо за Машината. Тя функционира с алгоритми.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter