Мастилото от ратификацията още не бе изсъхнало и Румен Радев посети Скопие, за да заяви на съвместната пресконференция с македонския президент Георге Иванов: „За българската страна е важно в бъдещото наименование на Република Македония да няма географски определители, които да може да бъдат интерпретирани като претенции към Република България…“

Това пожелание на президента е директно признание за дълбоки пробойни в българо-македонския договор. В същото време то е унизителна и закъсняла молба към Скопие и Атина да отчитат българските интереси в гръцко-македонския спор за новото име на Македония.

♦ Затова веднага следва серия от логични въпроси:

♦ Защо това искане за името не бе записано в договора със Скопие?

♦ Защо с такова настървение жертвахме националните си интереси, за да угодим на евроатлантическите партньори, желаещи скоростно приемане на Македония в НАТО?

И както много пъти съм писал, какво пречеше да дадем съгласието си за членството на Скопие в Северноатлантическия пакт, без да бързаме да подписваме капитулантски договор, с който признаваме и написания на сръбска пишеща машина „македонски език“, и сътворената в Белград „македонска нация“, и изцяло откраднатата от България „македонска история“?

Впрочем нито НАТО, нито ЕС искаха от нас да подписваме такъв договор, те само държаха да не налагаме вето на членството на Македония в НАТО, както това правят гърците вече четвърт век.

Къде тук е проблемът за нас? Ако Атина и Скопие изберат имената „Северна Македония“ или „Горна Македония“, Пиринска Македония автоматично попада в обсега им. С тези две имена гърците решават своя проблем за сметка на България, залагайки мина в българо-македонските отношения.

Избере ли се името „Вардарска Македония“, това е не по-малко опасно за нашите интереси, защото косвено се визира и Пиринска Македония. И един ден Скопие може да предяви териториални претенции в името на каузата „всички македонци в една държава“.

За България са изгодни имената „Нова Македония“, „Скопска Македония“, „Република Македония (Скопие)“. За да не стане късно, България трябва да участва в гръцко-македонските преговори, които могат да са тристранни. Макар че гръцката страна едва ли ще приеме това.

20 февруари

Познавайки отвътре нравите в МВнР, сигурен съм в едно: Макар и късно, МВнР е осъзнало своята грешка в преговорите със Скопие и е настояло пред президента Радев да постави въпроса за новото име на Македония при срещата му с президента Георге Иванов. Което и Радев направи.

Но в Скопие българският президент направи още нещо, което е доста спорно. Като продължение на Договора за добросъседство между двете държави, на срещата на двамата президенти е постигнато съгласие да се подпише и… Договор за стратегическо партньорство, който да регламентира взаимната подкрепа на двете страни в сферата на сигурността и отбраната.

Позовавайки се на сходни клаузи в документите на Варшавския договор и НАТО, гарантиращи автоматично оказване на военна помощ при външно нападение или заплашващи териториалната цялост вътрешни размирици, задавам този въпрос: Стратегически договор със Скопие в сферата на сигурността и отбраната означава ли, че България ще изпрати войски в Македония, ако утре избухне нова гражданска война с албанците или ако Албания и Сърбия я нападнат?

Въпросът ми не е абстрактен, точно обратното – той е болезнено актуален на фона на Тиранската платформа и заради факта, че Западна Македония е 99 процента албанизирана, а от два месеца Република Македония официално е двунационална и двуезикова държава. Такава конфедерация на Балканите е малко вероятно да оцелее като единна държава. При това положение стратегически договор за военна помощ със Скопие е примка на шията ни с възможни тежки последици за националната сигурност на България.

17 февруари

Борисов в Мюнхен е в ботушите на барон Мюнхаузен: Както вятърничавият барон иска сам да се изтегли, като се хване за косата си, така и самообявилият се за отличник на ЕС си въобразява, че ще издърпа корумпирана и бeдна България в Шенген и Еврозоната.

16 февруари

България ще се включи в новата обучителна мисия на НАТО в Ирак, съобщи вицепремиерът Красимир Каракачанов, който участва в срещата на военните министри от страните-членки на пакта в Брюксел. Той обаче не уточни какви ще са параметрите на българското участие там…

Имам няколко въпроса към Каракачанов и партньора му Сидеров: Има ли правителствено решение за изпращане на български военни в Ирак, в което се посочват параметрите на нашето участие?

Ако няма, на какво основание военният министър е дал съгласието си за тази мисия на НАТО?

След като параметрите на мисията в Ирак не са ясни, каква е гаранцията, че България няма да бъде въвлечена в нова кървава авантюра, като тази през 2003 г., която разори Ирак и роди Ислямска държава?

Каква е позицията на противника на НАТО Сидеров към съгласието на Каракачанов да изпрати военна част в Ирак?

Ръкостискането на Каракачанов с военния министър Матис означава ли, че сме дали съгласие за изпращане на пушечно месо в Ирак (както това сторихме през 2003-а) и че ще искаме наем за американските бази в България (както това поиска Сидеров преди седмица)?

И кога управляващите Каракачанов и Сидеров ще отговорят на тези въпроси пред нацията и пред своите избиратели?

14 февруари

Всеки, гледал интервюто на Бойко Борисов в Би Ти Ви и всеки мислещ с главата си, а не с петите си, е останал с горчивото усещане, че ни управлява посредствена, но нагла особа. Няма друг такъв премиер, разговарящ с нацията като с прислугата си – с арогантен тон на господар, третиращ околните като плебс.

Без да прави разлика между правомощията на законодателната и изпълнителната власт, той профански доказа думите на президента, че Народното събрание се е изродило в нотариат, само заверяващ премиерските заповеди. „Ще разпоредя на своите депутати да оттеглят Истанбулската конвенция“, изръси той, без изобщо да си дава сметка, че конституцията повелява точно обратното…

13 февруари

Патриотарите са се хванали за гушите и се ръфат като квартални помияри. В глутницата ударно се самоизяждат, щото държавната трапеза им стана тясна, еврофондовете са опоскани, а черните каси са пресушени. Тоалетното вице кацна в БНТ и направи стряскащо разкритие – че социологът Първан Симеонов бил член на ВМРО…

Отведнъж ни светна защо социологически агенции помпат рейтинга на трапезния войвода и хвалят до небесата налудничавата му идея за джендърския референдум, който ще струва на оскотелия данъкоплатец най-малко 30 милиона.

Вместо да удари една секира на Истанбулската конвенция, военният министър си прави тънката сметка хем да изхарчи държавни милиони за референдум и за партийните си социолози, хем още да му вдигнат рейтинга. Щото лъснаха лъжите за 300 лева минимална пенсия, за полицай във всяко село и за наборна военна служба, а пък избори се задават и я камилата, я камиларят…