„Абдовица“ е квартал, изкуствено създаден на юг от с. Бусманци. Първите му жители са преселници от селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово, които са изселени през средата на 50-те години на миналия век, понеже попадали в чашата на язовира. Част от жителите на тези села са обезщетени със земи в землището на село Бусманци и са си построили къщите на тези земи. Кварталът е с лошо благоустройство и практически без градоустройствен план.

Квартал „Димитър Миленков“ е от южната страна на магистралната ж. п. линия София – Пловдив и е създаден подобно на „Абдовица“ от преселници от трите Самоковски села. Доста време търсих в интернет на кого е кръстен кварталът. Единственото, което излезе е мнение от форум в интернет, че е партизанин от Земен.

До постъпването си на работа в Столична община, трябва да си призная, че не знаех даже за съществуването на тези два софийски квартала. По настояване на кмета на район Искър Ивайло Цеков, един от най-читавите районни кметове, заложих за изработване цялостен устройствен план и на двата квартала. Това бе повод и аз самия да се запозная по-подробно с тях. И двата квартала са разположени към момента на място, което има добри връзки със София, сравнително добро обслужване с градски транспорт, включително с трамваи – последната спирка на трамвай № 20 е на 15-20 минути от тях.

Едновременно с това са с условия за живеене в еднофамилни къщи, в близост до „Абдовица“ е хидропарк Казичане, а до „Димитър Миленков“ е прекрасен водоем, образувал се от добив на инертни материали, който може да се използва за водни спортове и отдих…, но не е неизползван изобщо до сега.

Също така до двата квартала и от изток и от запад има работещи предприятия с добри работни места.

Търгът за проектиране го спечели екип с ръководител арх. Иван Иванов – един проектант с повече от 40 години практика в областта на градоустройството. Задачите бяха сложни – трябваше да се направи устройствен план на структури, които са изграждани хаотично и без спазване на каквито и да са норми. Самите обитатели бяха раздвоени в отношението си към плана – от една страна искаха да получат нормални условия за живот, по-широки улици, в които да могат да се разминат два автомобила, канализация, улично осветление и другите благини на благоустройството на урбанизираните територии, а от друга страна не желаеха да им се отнема от имота и да се премахват построени от тях огради, гаражи и др.

По време на проектирането и после след обществените обсъждания в кварталите, при мен идваха в приемно време собственици, които искаха разширението на улицата да бъде не към техните имоти, а към имотите на съседите отсреща.

Иначе категорично подкрепяха устройствения план, ама да се засяга тяхна собственост… за съжаление позната картинка…

Проектите преминаха успешно процедурите, изискуеми по закон и с решения №,№ 15 и 16 от 22.01.2015 г. бяха одобрени от Столичния общински съвет. Освен урегулирането на територията и довеждането на бъдещото строителство до действащите правила и норми, с плановете се дадоха и решения на бъдещи действия по подобряване на обслужването им.

В плана на кв. „Димитър Миленков“ бе заложена нова улица, която да даде добра връзка с производствена зона Искър, по която се предвижда и изграждането на трамвайно трасе, продължение на съществуващото трасе на трамвай № 20.

Независимо от това кога ще се случат необходимите действия по благоустрояването на двата квартала, плановете дадоха инструмент на общината да регулира строителството в тях и да дисциплинира и облекчи работата на администрацията, гражданите и фирмите.