В Съединените щати отдавна няма институционален расизъм. Но човек не може и  не бива да си затваря очите за битовия или индивидуален расизъм. Не само, че го има, но за съжаление наблюдаваме днес нарастването му.

Отдавна не може да се говори и за корпоративен расизъм. Свидетел съм на affirmative actions или даването на възможност на малцинствата да получат държавна и общинска работа или ръководни постове в компании, които изпълняват държавни поръчки. И срещу тези програми имаше недоволство, но с очите си видях как се промени за добро Ню Йорк за няколко десетилетия.

И затова съм скептичен към сегашните протести. Налива се масло в огън, който беше на път да угасне. Опасен е речникът на сегашния президент, който също налива масло…., но са опасни и думите на Байдън, че който не гласува за него не е достатъчно черен.

Демократическата партия започна да прилича на българското ДПС…, а аз мечтая толкова години вече афроамериканците да не бъдат считани за електорална даденост – сигурно  и неизбежно гласуващи за демократите.
Познавам и съм близък с черни, които са републиканци.
Мисля на глас….

Прочетено във фейсбук профила Константин Мишев