Портрет от коронацията на Виктория от Джордж Хейтър, 1838 г.

Викторианската епоха започва на 20 юни 1837 г. с коронацията на кралица Виктория, която е носи короната шестдесет и три години. Нейното политическо влияние се дължи в значителна степен на обвързването на нейните потомци с европейските царстващи фамилии, заради което я наричат “бабата на Европа”.

Кралица Виктория 1890 г.

Викторианството е епоха на продължителен просперитет на колониалната Британска империя, подобен на просперитета на Римската империя в първите два века след Христа, когато провинциите издържат метрополията, и епоха на най-голямата териториална експанзия в света през 19 век.

Викторианската епоха съвпада с индустриалната революция, в значителна степен подпомогната от приходите от колониите. По време на царстването на кралица Виктория населението на Англия и Уелс се удвоява, но Ирландия губи половината от населението си, което емигрира, а над един милион ирландци умират по време на великия ирландски картофен глад, започнал 1845 г. и траял четири години. Установява се модела на строгия викториански морал – джентълменството.

Викторианската епоха установява основните устойчиви характеристики на Британската империя, които се разрушават едва след намесата на Съединените щати във Втората световна война: умението да се създава държавност на чужда територия; превръщането на островната империя в най-големия световен политически и военен фактор; тотално владеене над моретата с най-големия военен и търговски флот; разпространението на английския език като lingua franca за една пета от територията на Земята и една четвърт от населението ѝ.