Тази епиграма чух за пръв път преди повече от три десетилетия. Тогава професор Красимир Мекушинов д. м. н. беше само един студент по медицина, романтично влюбен в своята Жулиета – момичето наистина се казваше Жулиета и беше ослепително красива, а ние с Краси се сприятелихме в литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ към Студентския дом. За бащицата на кабинета Георги Черняков, когото ние свойски наричахме „Черняка“, сигурно трябва да напиша друг път. Тогава преди толкова години епиграмата на Красимир Мекушинов буквално ме накара да го призная като призван сатирик. Затова я припомням за читателите на АНАЛИЗИ БГ:

Кин Стоянов  

ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА

Глиганът обичаше терора
и неведнъж вилня.
Но случайно попадна на хора…
и стана свиня.