Има само хубава и несъвместима с хубавата музика, музика! Вярвам в това с цялото си сърце! Много мога да кажа по въпроса на квотите и за безумното предложение, което не мога да си обясня как е минало в Комисията по култура на първо четене.

Ако е “изтъргувано” за друго “уж по-важно” решение, е много жалко. Защото музиката, която слушаме, е определяща! Тя променя обществото. Механичното, подкрепено от една безумна партия налагане на проценти, от хора, които не познават процесите в българската музика, не са наясно че много от най-добрите, модерни, силни, стилни български песни през последните години, са на английски, няма да е от полза за развитието на българската музика. По-пошлите образци и некачествени песни не идват от програмите на БНР, първо, а редакторите в БНР много повече слушат новата появяваща се българска музика в цялото ѝ многообразие, което другаде е подменено от въртенето на песни, върху които е акцентирано и за които това е поискано от музикалните компании.

Тези, които стоят зад предложението, не знаят, че в Канада, която дават за пример, процентите са за “програмно съдържание”, че във Франция става дума за защита на френската култура и то в съвсем друг контекст, че в Дания почти всички пеят на английски.

Но не там е въпросът, важното е колко стойностна е дадена песен. Мога да кажа напълно отговорно, че чуя ли добра българска песен, умирам от кеф и веднага я пускам по Радио София.

Но обичам и цялата палитра от невероятна музика, която се е правила и се прави по света.

Опитайте се да си представите миналото си без песните на Бийтълс, Стоунс, Бил Уитърс, Ал Жиро, Депеш, Оейзис, ..допълнете си сами, няма да изброявам.

Не мога да си представя живота си и без всички прекрасни български песни, които са част от мен.

Защото музиката, която обичаме, определя живота ни, избора на среда, на приятели, на човека, когото обичаме дори!

И налагането на песен по принцип, различен от нейното качество, е нелеп и мрачен процес!

Прочетено във фейсбук профила: Lilia Goleminova

*Изразът „Великата шаячна правда“ принадлежи на герой от романа на съветските сатирици Иля Илф и Евгений Петров  „Златният телец“.