Герои на политическата класа
Лозан Панов или измамното удобство на избирателната памет
Ако иска да разшири подкрепата си, кандидатът на Инициатива "Правосъдие за всеки" ще трябва да припомни и десните грехове към върховенството на закона


Кин Стоянов

Инициативата “Правосъдие за всеки”, която издигна кандидатурата на Лозан Панов в предстоящите президентски избори, разпространи негово обръщение. Цитирам го дословно, като запазвам пунктуацията:

Кандидатът за президент г-н Лозан Панов отговаря официално на офертата от страна на г-н Кирил Петков:

Много благодаря на господин Кирил Петков за щедрото назначение, което предлага от свое име и от името на партийните си другари в новосформираната политическа организация – поста на главен прокурор. Той вероятно го прави с убеждението, че това всъщност е най-високият пост в държавата, защото над него е “само Господ” по думите на един бивш главен прокурор, който настоящият облече в истински смисъл.

За мен е чест, но трябва да напомня, че смяната на лицето Иван Гешев с лицето Лозан Панов не е решение.

Влизам в президентската надпревара точно, за да извадя България от контекста на този тип политически пазарлъци, които доведоха до зависимостите не само в съдебната система, но на всички ключови институции, достигнало до пълното им овладяване.

 Всичко това е добре, ала защо уважаваният от мен магистрат г-н Лозан Панов срамежливо премълчава кой е този „един бивш главен прокурор“? По-преживелите и паметливите знаем, че иде реч за първия главен прокурор на Република България – назначен  след приемането през 1991 г. от 7 ВНС на новата Конституция – Иван Татарчев. И за да не изпадам в епигонство – по-добре от Йово Николов няма да го напиша – предлагам линк към негова авторска публикация във вестник „Капитал“ от  9 ноември 2012 г.:

Татарчев – първите седем

На първия демократичен главен прокурор принадлежи фразата “Над мен е само Господ”

Да припомням ли, също така, че Иван Костов и Йордан Соколов посочиха Никола Филчев за приемник на Иван Татарчев на поста главен прокурор?

Най-радикалните антикомунисти у нас вече три десетилетия заклинават как Българската комунистическа партия така и не се извини пред българския народ за престъпленията, които е извършила по време на комунистическия режим. Съгласен съм с тях. Но като пряк свидетел на процесите в СДС и учредител на „Демократи за силна България“ – една от партиите в коалицията „Демократична България“ – намирам  че е крайно време лидерите на „отломките нищожни“ от онзи милионен митинг на Орлов мост през лятото на 1990 г., да започнат честен разговор със своите избиратели за сектантските грешки и (наистина парадоксално, но факт) болшевишките практики, които доведоха до електоралния срив на всичките партийни начинания.

Пред Лозан Панов стои редкият политически шанс да започне този разговор още при предстоящата му кампания. Говоря за разговор честен, безкомпромисен и болезнен. Ако не го направи, ако се остави да бъде заслепен от фейсбук славословията на обладаните последователи на култа – правоверните и те не знаят точно на какво – не очаквам да получи повече гласове от г-н Неделчо Беронов, за когото и аз гласувах на първи тур през 2006 г.

Нищо старо не са забравили, нищо ново не са научили
На президентските избори през 2006 г. кандидатът на десницата Неделчо Беронов се класира трети с 271 078 гласа или 9.753%

 

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter