Снимка: Ани Петрова БНР

Това е доста често срещан парадокс. Има хора, които дотолкова биват обсебени от една идея, че превръщат преследването на идеята си в своя житейска кауза. Такива хора налагат тази си кауза с такова настървение, че достигат до състояние – заради  обсебилата ги кауза  да  стъпчат дори идеята, която е провокирала всичко.

Имаше някога една идея… Наричаше се върховенство на правото

Поет на тази идея беше юристът Кристиан Таков. Наричам го поет, защото беше истински, красноречив и убедителен. За други Кристиан Таков се превърна в пророк. И те започнаха да го тачат и да преследват идеята за върховенството на закона като ревностни правоверни. Превърнаха върховенството на закона в своя политическа кауза. И дотолкова се обсебиха от каузата си, че са на път да стъпчат идеята за върховенството на закона.

Така си помислих, когато прочетох как ВМРО сезирало ВАС за нарушение на Конституцията от кандидата за вицепрезидент на Лозан Панов Мария Касимова – Моасе.

Арогантните политически тролове от ВМРО не искам да коментирам. Те толкова могат. Ала ако излязат прави?  

И като човек, който професионално е задължен да бъде с по-трайна политическа и историческа памет потърсих  Р е ш е н и е  № 3 от 8 февруари 2001 г. на Конституционния съд.

Тогава Конституционният съд бе сезиран с искане на 75 народни представителите от ХХХVІІІ Народно събрание за даване задължително тълкуване на част от разпоредбата на чл.93, ал.2 от Конституцията, а именно на изискването кандидатът за президент

“да е живял последните пет години в страната”

По-паметливите тогавашни български граждани ще си припомнят как с това тълкувателно решение на КС попариха стремежите е на Симеон Сакскобургготски да стане  държавен глава:

 „който олицетворява единството на нацията“ – чл.92, ал.1 от Конституцията.

След по-малко от два месеца на 4 април същата година Сакскобургготски в обръщение към нацията обеща благоденствие и нов морал, след това пое пътя  към най-важната власт у нас – изпълнителната власт. Така нерегистрираното от съда НДСВ с помощта на мандатоносители си Весела Драганова и Тошо Пейков спечели изборите на 17 юни 2001 г. и Н. В. Цар Симеон II стана министър-председател.

С какво тълкувателното решение на Конституционния съд попречи на Сакскобурготски да участва в президентските избори през есента на 2001 г.?

Цитирам дословно:

„4. Третото понятие, нуждаещо се от тълкуване, е срокът, в който кандидатът за президент трябва да е живял в страната.

А. Конституционният законодател е преценил, че срокът, през който българският гражданин трябва фактически да е пребивавал в страната, формално е 5 години. Всеки срок в смисъла на период, промеждутък от време трябва да бъде определяем с датата на започване и с датата на изтичане му. Тъй като конституционното изискване за срок от пет години е условие кандидатът да бъде избиран, затова датата на изтичането на срока в случая трябва да бъде към деня на избора. А началото на срока ще бъде 5 години преди избора. Възможно и най-често е този период от време да не съвпадне с календарната година, затова Конституционният съд намира за уместно да уточни, че се касае за 5 астрономически години.

Поставя се въпросът – следва ли кандидатът за президент да е живял на територията на страната непрекъснато през така определения петгодишен период.

Б. В съвременния свят, в който продължителната отседналост в една държава е все по-рядко срещана, изискването за пет години пребиваване в България би следвало да се тълкува също съвременно. Еволютивният метод на тълкуване на правната норма, наложил се в съвременните интерпетации, наред с тълкуването с оглед буквата и духа на закона се основава върху идеята, че правото е едно продължаващо творение на обществото и че правният текст трябва да еволюира заедно със социалната среда. Затова, изхождайки от отдалечаването на момента на гласуване на обсъжданата конституционна норма от момента на нейното тълкуване и предвид развитието на обществените отношения през това време, следва да се приеме, че пребиваването на кандидат-президента през последните пет години в страната не трябва да бъде непрекъснато. Ако конституционният законодател имаше предвид непрекъснато живеене последните пет години в страната, той изрично би посочил това, както това е направил обикновеният законодател в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), – обн., ДВ, бр.153/98 г., където статутът на постоянно пребиваващ в страната се дава на чужденци, “пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години” – чл.25 ЗЧРБ.

Динамизмът на правото трябва да се отчита, но неговата интерпретация по съображения за юридическа сигурност не може за бъде свободна. Задължителното тълкуване на конституционната норма следва да бъде достатъчно определяемо. Изискването да е живял трябва да е налице за целия период от 5 години, но и за всяка от петте години. Защото противното разбиране би довело до скъсяване на конституционно определения срок.

Затова изводът следва да бъде, че кандидатът трябва да е пребивавал на територията на страната през повече от половината за всяка от петте астрономически години, предхождащи избора.“

За по-педантичните ни читатели пускам линк към цялото РЕШЕНИЕ №3

И тъй като всеки един съд – дори  да не е баш точно съд, както Конституционния съд – приема своите решения въз основа на закона и по вътрешно убеждение, трябва да се съгласим, че това тълкование е справедливо и ни дава усещането, че живеем в правова държава.

Тъкмо заради това няма да скрия въпросите си към кандидата за президент Лозан Панов и неговата кандидат вицепрезидент Мария Касимова – Моасе.

Ваши превъзходителства:

След като върховенството на закона е ценност, която поставихте във фундамента на предизборната си кампания и така адресирахте  вашите послания към българския народ, намирате ли, че отговаряте на условията, които тълкувателното решение на КС поставя пред кандидатите за президент и вицепрезидент на Република България?

С какви документални доказателства г-жа Мария Касимова – Моасе ще потвърди изискването:

„да е пребивавала на територията на страната през повече от половината за всяка от петте астрономически години, предхождащи избора.“?

И след като е пребивавала повече от половината от всяка от петте астрономически години, предхождащи избора г-жа Мария Касимова – Моасе данъчно задължено лице към българската държава ли е?

Защото според Закона  за  данъците върху доходите на физическите лица в сила от 01.01.2007 г.:

„Чл. 4. (1) Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период;“

Колкото до двойното гражданство Конституцията на Република България също е категорична:

“Чл. 65.

За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

 Чл. 110.

Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.“

Цитирам цялата тази правна сухоежбина защото ми писна различни родни обществени деятели да се възползват от сигнални думички и фрази, за да третират българските граждани като кучето на Павлов:

Изречеш „върховенство на правото“ и обществените лиги потичат…

…И ПЕвци (в случая журналисти)  ПЕсни за тебе пеят. И карикатуристите карикатурисват онодената от статуквото Темида.

Но стане ли дума за гражданството на Кирил Петков, тогава „невъзпитаният карикатурист“ Христо Комарницки, невъзпитано разбира се, пита:

„Кое е по-укоримо четворната селяния или двойното гражданство?“

Източник: “Сега”

Укоримото, драги ми Комарницки, е това, че се гневиш само, когато Бойко Борисов и организираната му престъпна група погазваше върховенството на правото

Дойде ли реч за Лозан Панов или за новите „наши момчета“ Кирил Петков и Асен Василев, той „невъзпитаният карикатурист“, впряга чувството си за хумор да иронизира опонентите им, сиреч класовия враг…

Питам се още – ще  изографиса ли някога Комарницки в порочното темидено или властово  ложе и други телеса освен Борисовото и Цацаровото? Или цялата история припомня как някога правилните карикатуристи от вестник „Стършел“ – стожерите на класово-партийния подход, изографисваха американските матроси да се търкалят по палубите пияни от кока кола.

И за да не стане някакво объркване още през 2006 г. ТВ7 в предаването „Отзвук“ с водещ Диляна Грозданова прозвуча една моя сатира, която завършваше с епиграмата:

Бат Бойко изтърсак е
на синята идея.
Той види ли идея
и винаги краде я…

Докъде се докарах със своите умозаключения, да си припомня татко Махно*:

„Бий белите, докато не почервенеят, бий червените, докато не побелеят!“

Колкото до Мария Касимова – дължа ѝ този финал. Някога като младеж бях много щастлив, когато баща ми ме запозна с Хиндо Касимов. Аз много харесвах сценичните и телевизионните образи, които интерпретираше Хиндо. И винаги съм намирал доказателство за божествената справедливост и всемирния строеж, когато дете на артист, дете на творец си създаде име също на творец. Уважавам твореца Мария Касимова. И тъкмо заради това мисля, че преди да се изправи пред Върховния административен съд на Република България Мария Касимова – Моасе трябва да се изправи пред съда на собствената си съвест – трябва честно, като истински писател да си каже отговаря ли на конституционните условия да търси подкрепата на избирателите си като кандидат за вицепрезидент. Защото политиката е занимание по-ниско от литературата. Изкушавам се да цитирам една епиграма на Радой Ралин:

Сънувах, че съм назначен
министър-председател.
Защо съм толкоз понижен?
Нима съм лош писател?

Не ми остава нищо друго освен да завърша с думите на друг писател – Ънест Хемингуей:

„Честността на един автор е като девствеността на жената – загубиш ли я веднъж, не можеш никога да си я възвърнеш.“