Снимка Индепендънт: Набирането на персонал в Обединеното Кралство от чужбина е наречено „етично съмнително“, поради недостиг на медицински сестри по целия свят

В условията на пандемия, има ли място за етика при наемане на особено ценен персонал – медицински сестри, в лечебните заведения по целия свят. Този въпрос вече си задават и самите медицински сестри, които са „ухажвани“ от богатите държави и с помощта на изключително агресивни посреднически фирми биват убедени да поемат пътя към финансов просперитет извън собствената си бедна родина.

Пандемията доказа твърденията на СЗО, че светът се нуждае спешно от 6 милиона медицински сестри, за да се бори с предизвикателството „Ковид-19“. Още след първата вълна на пандемията, богатите работодатели предложиха атрактивни условия на медицинските сестри от Югоизточна Европа и успяха да получат високообразовани кадри за своите лечебни заведения, за сметка на бедните държави, които все още предоставят добро образование, висока квалификация и чувство за отговорност към професията. В същото време, дълбоко в сърцето се стаи мъката от предателството към родината, която всъщност се отнася към тях като „злата мащеха“.

Проблемите, които стоят пред медицинските сестри, а те са общи за всички, независимо къде упражняват професията си, намират все по-сериозен отзвук в медиите както у нас, така и в Европа, така и по целия свят. Въпреки многобройните изрази на благодарност към „героите в бяло“, няма ентусиазъм от нови попълнения за тази важна, благородна и хуманна професия. Няма и да има, докато не се оценят по достойнство отговорността, всеотдайността и жертвоготовността, която носят в сърцата си медицинските сестри. За да стане тази професия желана, правителството, медиите, пациентските организации трябва да убедят обществото, че без медицинските сестри няма здравеопазване. За да ги има те трябва да получат висок социален статус и уважение.  Богатите държави заложиха на високо заплащане на труда, социални придобивки и обещания за кариерно развитие.

Великобритания нае медицински сестри от чужбина в претоварените заради пандемията болници

При доказан недостиг на около 30000 медицински сестри на какво залага нашата страна – ниски заплати, подхвърлени суми за допълнителни плащания , разпределени без правила, унизително  отношение и шанс за работа на 2 и 3 работни места, за оцеляване, което води до тежка преумора, депресивни състояния и синдром на изпепеляването.

Има ли смисъл да говорим за етика, когато си принуден да приемеш тежкия живот на имигранта с цел изхранване на семейството, срещу мизерно съществуване в собствената родина?

Всички казваме, че „камъкът си тежи на мястото“ и трябва да сме благодарни, че все още има медицински сестри, които останаха тук и наистина си тежат на мястото. Те все още вярват, че може да има промяна, която да им позволи да работят спокойно и уверено именно у нас, да получават достатъчно добри заплати, да бъдат ценени и уважавани както колегите им от западния свят. Много се надявам, че това няма да остане само мечта. Толкова малко е нужно – политически  консенсус за важността на професията, респективно добра заплата и огромно „Благодаря“, че са тук сега и ще бъдат и утре. А за да усетят младите хора красотата на професията,  политиците трябва да извървят трудната крачка към признаване на професията на медицинската сестра, и може би тогава ще има кой да се грижи с любов, милосърдие и всеотдайност за българските граждани.

*Милка Василева е председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи