Булевард „Гоце Делчев“ (бивш бул. „Емил Марков) е възлов булевард за транспорта в югозападната част на София. И от времето на голямото строителство в югозападната част на София през седемдесетте години на миналия век, когато се струпва много ново население, булевардът има три критични точки – кръстовището с бул. „Цар Борис III“, кръстовището с бул. „България“ и кръстовището с бул. „Петко Тодоров“.

Освен това в плановете назад във времето се е залагало продължението му на запад по ул. „Житница“ и на изток с пробив през Южния парк и връзка с бул. „Никола Вапцаров“.

Тези предвиждания бяха наложили намерения за разширяване на бул. „Гоце Делчев“ от 2 х 2 ленти на 2 х 3 ленти. Разширението бе заложено в регулационен план, влязъл в сила в края на седемдесетте години.

То ликвидираше повече от седемстотин дървета от двете страни на булеварда, при това неимоверно усложняваше транспортната обстановка в кварталите, прилежащи на булеварда.

С ОУП от 2009 г. връзката между бул. „Никола Вапцаров“ и бул. „Гоце Делчев“ през парка бе премахната. Това даде основание с подробния устройствен план да променим профила на платното и да го запазим във вида, в който е изграден сега – четирилентов с по две ленти в посока.

Тъй като бул. „Гоце Делчев“ се намира в две зони по плановете на София – едната е към ж.к. „Борово“ от бул. „Цар Борис III“ до бул. „България“, а другата е към ж.к. „Красно село“ – Стрелбище – урбанистичен блок 32, в началото на 2010 г. бяха възложени и двата подробни устройствени плана.

Устройственият план на ж.к. „Борово“ се разработи по възлагане от НАГ през 2010 г. от екип с ръководител арх. Венета Кавалджиева и бе приет от СОС с решение от 18.07.2013 г.

Подробният устройствен план на ж.к. „Красно село“ – Стрелбище – урбанистичен блок 32 се разработи от колектив с ръководител арх. Иван Велчев и бе приет от СОС на 27.07.2014 г.

Тази промяна на профила на булеварда не беше лесна. Имаше доста експерти и общински съветници, които бяха против. Мотивите им основно бяха, че булевардът с по две ленти в посока е много натоварен, има сериозни задръствания по кръстовищата и трафикът е много затруднен, което е факт.

А моите възражения срещу това бяха, че всъщност заради паркиране в дясна лента и в двете посоки, бул. „Гоце Делчев“ на практика работи само с по една активна лента в посока, като много често и тази една активна лента се „блокира“ от спрели „за малко“ на мигащи светлини автомобили. И има много по-просто и по-ефективно решение от изсичането на няколкостотин дървета.

Да се забрани спирането и паркирането по цялата дължина на булеварда от „Цар Борис III“ до бул. „Петко Тодоров“

Да се преработят гърловините на възловите кръстовища.

Това решение ще осигури възможност за провеждане на трафика без особени затруднения.

Освен това непонятно ми е и до сега защо настилката на този булевард продължава да е с паваж и то зле поддържан.

Само в скоба ще отбележа за любителите на паважната настилка на уличните платна, че аз винаги съм бил противник на асфалтирането на бул. „Цар Борис III“ от Околовръстния път към центъра, първо защото при профила на този булевард това ще стане писта за самоубийци и второ защото винаги съм бил привърженик на облекчаване на движението по тангентите и затрудняването му по радиалите.

Оставането на профила на уличното платно в сегашния му габарит даде възможност и за проектиране и изграждане на велоалея по северния тротоар, която е удобна връзка както с велоалеята по бул. „Цар Борис III“, а сега и с метростанция „Красно село“, така и към Южния парк.

Независимо от лошото качество на изпълнение и някои недоразумения в проекта, които за съжаление установих „постфактум“ – например едно заобикаляне на дърво от двете страни, тази велоалея върши добра работа като част от бъдещата велосистема на София.

Осем години след потвърждаването на съществуващите габарити на платното на бул. „Гоце Делчев“ и след като се въведе само частична забрана за паркиране, тя масово се нарушава, старите проблеми продължават и задръстванията си остават.

А междувременно някой „експерт“ по транспортно планиране въведе обособена „бус лента“ само в отсечката от ул.“Дойран“ до бул. „Цар Борис III“, където няма светофари, които да предполагат забавяне на автобусите от леките автомобил. След изграждането на подлеза под „Цар Борис III“ се елиминираха голяма част от задръстванията на това кръстовище, но поради паркирането в дясна лента на отсечката от пазара до ул.“Дойран“, се появиха задръствания по директното направление в самия тунел…

Предвиждането, проектирането и изграждането на този подлез също е извънредно любопитна история, започнала през деветдесетте години на миналия век с мое участие като проектант на градоустройствения план на Красно село и завършила след повече от 20 години успешно през 2018 г.

Случаят с бул. „Гоце Делчев“ според мен показва, че нищо в градоустройството не може и не бива да се прави на парче, а с мисъл за цялото… за което някои умни хора са казали „…Мисли глобално, действай локално… ако го можеш…“.