Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR, 19.04.2022 г.

Трамвай номер пет върви по линия, която е пусната в експлоатация през 1901 г. и от тогава до сега служи на софиянци вярно и успешно. Това е единствената трамвайна линия у нас, а може би и в света, за която има написани и изпълнени песни, има даже и естрадна група, кръстена на нея. За трасето на Петицата скоро предстои завършване на първата отсечка от цялостната му реконструкция.

Проектът за реконструкцията бе направен през 2013-2014 година. Този проект в края на 2015 г. бе одобрен и включен за евро финансиране по програма „Региони в растеж“. В него бяха заложени освен цялостна подмяна на релсовия път и съвременната и екологосъобразна концепция „зелен трамвай“ – затревяване на трамвайното трасе. Такова решение като първи частичен опит бе направено при реконструкцията на площад Руски паметник в средата на 2015 г..

Впрочем този първи опит, по моему успешен, бе мощно оплют от едни спасители…

Цялостното подобряване на релсовия път на Петицата бе важна цел в посока на модернизация и развитие на системата на релсовия обществен пътнически транспорт в София.

Съществена и знакова част от Петицата е булевард Македония. Тази част от трасето вече е почти завършена. Проектът за благоустрояване от 2019 г. на тази част от трасето бе определен като „първия линеен парк“ на София. а като проектант бе обявена френската фирма “Вилмот”, избрана по неясна, но правилна процедура.

Сега реконструкцията на бул. „Македония“ е завършена…за щастие не по френския проект, а вероятно по проект на български проектанти…

за което най-малкото ватманите трябва да са много благодарни…

Тази част от Петицата ме връща 15 години назад – в 2007 г. Тогава бул. “Македония” бе единствения “променаден” булевард, останал в оригиналния си вид от преди 100 години.

За разлика обаче от другите подобни булеварди – бул. “Патриарх Евтимий” и бул. “Скобелев”, които вече не съществуват в първоначалния си образ – те са имали две платна и по средата пешеходно пространство и са били с четири реда дървета, обикновено кестени, бул. „Македония“ имаше три платна – две локални и едно централно, с две пешеходни ивици и шест реда кестени.

При постъпването ми в Столична община в началото на февруари 2006 година, заварих разработен от “Софпроект – ОГП” проект за подземен паркинг на две нива под кръговото кръстовище на площад “Руски паметник” и по продължение на целия бул. “Македония” до площад “Македония”.

Този паркинг бе предвидено да поеме около 1200 автомобила. Такъв паркинг точно на това място е нужен не само защото околните квартали се задъхват от липсата на места за паркиране, но и поради факта, че там са разположени много обществени обекти, които се посещават не само софиянци, но и от хора от страната.

Такива са МВР болницата, Агенция “Пътна инфраструктура”, Дирекция “Национален строителен контрол”, БТК – сега  приватизирана сграда и преустроена на банкови офиси, Министерство на замеделието и горите, Четвърта градска болница, Първа частна математическа гимназия и други по-малки обекти.

Всички тези обекти практически нямат паркоместа – нито  за работещите, нито за посетителите

По нататъшното проучване показа обаче, че изграждането на подземен паркинг под площад “Руски паметник” е извънредно сложна и скъпа операция – под  площада има тежка инфраструктура, чието изместване е практически невъзможно. Само магистралните водопроводи са три…

И най-куриозното е, че този от 1911 г. е в много добро състояние, този от 1936 г. в добро, а този от 1982 г. е в трагично

По тази причина възложих проектът да се преработи и да се ограничи само до булевард “Македония” между двата площада – “Македония” и “Руски паметник”. Там се разработи подземен паркинг на две нива с около 700 места. Съществено бе, че инженерните мрежи в тази отсечка са разположени по двете локални платна и на практика трябваше да се реконструира само един топлопровод, който пресичаше напречно булеварда по улица “20-ти април”. А местата бяха достатъчни за района. Предвиждаше се да се запазят съществуващите два крайни реда дървета по тротоарите към сградите, а междинните четири да се премахнат и да се възстановят със засаждане на нови от същия вид след изграждането на паркинга. За целта се предвиждаха необходимите клоцове в конструкцията. Понеже думата „клоц“ не е разбираема за доста хора, пояснявам – бетоново корито, предназначено за засаждане на растения, в случая достатъчно голямо за засаждане на дърво. Възложено бе и специално изследване на състоянието на съществуващите дървета, което бе извършено от колектив от Лесотехническия университет.

Изследването показа, че 80% от дърветата са болни и със или без паркинга трябва да се подменят

Проектът предвиждаше изместване на релсите на трамвайното трасе от централната в южната част на средното платно, за да отдалечи трамвая от северния фронт на булеварда, където са южните фасади на сградите, а по южния фронт, където са северните фасади на кооперациите, обикновено се намират стълбищата, баните и кухните на жилищата.

Така разработеният проект бе обявен и подложен на няколко обществени обсъждания – част от поредицата “формални” обществени обсъждания, които се правеха тогава.

На тези обсъждания на проекта яростно го атакуваха групата на тогавашните “зелени” – арх. Шивачева (светла ѝ памет), арх. Весела Тончева, Деница Кюранова, като мотивите им бяха, че булевард “Македония” е паметник на градинско-парковото изкуство и не трябва да се пипат дърветата.

Аргументите, че дърветата така или иначе трябва да се подменят, понеже 80 % от тях са болни, не ги интересуваха…

Трябва обаче да призная, че тези “зелени” бяха истински,  аз и сега ги уважавам, защото те протестираха и се бореха за кауза и без корист, а не по политически или бизнес поръчки.

Имаше и друга група възразяващи, които за съжаление ги организираше колега архитект – проф. Петър Чавов, който се бе върнал от Германия и живееше на булеварда и “20-ти април”. Той обясняваше как може изкопът да създаде опасност за сградите, как подземния паркинг ще замърсява въздуха. Написаната от него петиция срещу проекта подведе много хора.

Въпреки усилията, които положих, не успях да убедя тези противници на проекта.

И спазвайки един основен принцип във възгледите ми – че  на човек насила може да му вземеш, но насила не можеш да му дадеш, оттеглих проекта…

Впрочем след провала на първия проект по бул. “Македония”, тогавашния зам. кмет по транспорта без проект и разрешение за строеж направи паркоместа в зелената площ и пешеходната алея между локалите и централното платно и от двете страни на булеварда – около  150 броя, направо върху едър пясък.

Годините след това нито зелените, нито живеещите по булеварда не повдигнаха въпроса за този нелеп, грозен и прашен паркинг

Това е малко история за историческия булевард Македония…

И така, няма го „паметника на градинско-парковото изкуство“…

няма го и паркинга….

Има линеен парк с пейки…

Все пак има нещо ново, нещо зелено, нещо по-добро за гражданите. По-добре нещо, отколкото нищо…