Поетът Недялко Йорданов написа във фейсбук профила си разтърсваща изповед, която можете да прочетете ТУК! Публикуваме стихотворението с което завършва поста си Недялко Йорданов , водени от убеждението, че изкуството е по-силно и от най-мрачната действителност:

ДО ЕДИН ПРОКУРОР

Защо опитвате да смачкате поета…
И да го унизите… Да мълчи…
Душата му е тъжна и проклета…
Но сухи са добрите му очи.

Опасен ли е… Яростен и вярващ…
Видял е всичко.. И добро… И зло…
Запява Славей… И заграчва Гарван…
Върти се старото му колело.

Върти се…Спре… Последни обороти…
И птиците… Долитат… От къде?
Ах, тялото… Но мозъкът работи.
И няма… Няма да се предаде.

Ти, който се гласиш сега да съдиш..
И ще успееш… Виждам… Може би…
Познах те вече.. Знам какъв ще бъдеш.
А ще решаваш хиляди съдби.

А моята… Тя вече си отива…
Но няма да се предаде до край.
До като още диша… И е жива…
Все ти е тая… Но това го знай!

10 ноември 2019г.
6ч.54м. Сутринта