Къщата на Яблански или както до 90-та година бе по известна като „Китайското посолство“, е една от най-красивите сгради в София. Построена е през 1906  – 1907 г. по поръчка на финансиста Димитър Яблански за негово жилище. Проектът е на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, който е проектирал редица сгради в цяла България, а в София той е автор на Софийската духовна семинария, Богословския факултет, Синагогата и други знакови сгради. Външната украса на сградата е дело на дворцовия декоратор Андреас Грейс.

След 9-ти септември 1944 г. сградата е национализирана и предоставена за посолство на Китайската народна република.

След 1992 г. собствеността е възстановена на наследниците на Яблански, които продават сградата на Първа частна банка. След фалита на банката се сменят няколко собственика. През 2003 г. тогавашният собственик – фирма „Драфт“ ЕООД, еднолична собственост на Draft AG – Лихтенщайн, прави опит за одобряване на проект за 45 метрова офис сграда, който е отказан от Столичния общински съвет.

През цялото време от 1992 г., когато Китайското посолство е освободило сградата, тя е оставена без поддръжка. Освен фасадите и декоративните елементи по сградата, поради течове от покрива, силно повреден е и интериорът.

Уникални дърворезби, дървени ламперии, мебели, врати на практика са унищожени.

През 2006 г. сградата е включена в списъка на самосрутващите се сгради Така заварих проблема, когато постъпих в Столична община, като най-вероятната цел на собствениците е бил сградата да падне или както по-късно имаше случаи да пламне пожар, предизвикан от някой клошар. Въпреки усилията на обществеността, собствениците видимо очакваха наистина такава съдба за тази прекрасна сграда.

В края на 2006 г. отново се предприеха опити за одобряване на проект за 15 етажна офис сграда на това място.

Тогава реших да действаме твърдо и безкомпромисно. В началото на 2007 г., когато за пореден път бе внесено частично изменение с предложение за изграждане на 15 етажна офис сграда, уведомих собствениците за предстоящите действия на общината в съответствие с приетите със Закона за устройство и застрояване на Столична община изменения в Закона за устройство на територията.

При приемането на ЗУЗСО в края на 2006 година в неговите преходни и допълнителни разпоредби към в параграф 12 бе създаден по наше предложение нов член 179а, който гласеше:

„Чл. 179а. (1) Собствениците на недвижими имоти – паметници на културата, са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхраняване и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите и на този закон.

(2) При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания и възстановяване на обекта, както и да уведоми Националния институт за паметниците на културата и кмета на общината.

(3) В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 2, кметът на общината издава предписание на собственика му да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности. Състоянието на обекта и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват от комисия, назначена от кмета на общината, в която задължително участва и представител на Националния институт за паметниците на културата.

(4) В случай че предписанието по ал. 3 не бъде изпълнено в указания срок, кметът на общината може да разпореди необходимите ремонтни и възстановителни дейности да се извършат от общината за сметка на собственика на обекта. След издаване на заповедта върху недвижимия имот се вписва ипотека в полза на общината за обезпечаване събирането на направените от нея разходи. Общината се снабдява с изпълнителен лист за направените разходи по реда на 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби.

(5) Собствениците на обекти по ал. 1 са длъжни да осигурят достъп за извършване на ремонтните и възстановителните работи въз основа на заповедта по ал. 4. В случай че те откажат, достъпът се осигурява принудително със съдействието на полицията.“

Отказах процедурата по изменение на Подробния устройствен план и незабавно стартирахме процедура по новия член 179а на ЗУТ.

Това бе придружено и с налагане на значителна глоба на собствениците

С изрично писмо ги уведомих, че нямат никакъв шанс да изградят нова сграда на мястото на къщата на Яблански, но общината ще съдейства изцяло за подпомагане на възстановяването на архитектурния паметник. Това обърна намеренията на собствениците и те за две години реновираха сградата и тя вече повече от 10 години е елитен частен клуб.

Жалкото само е, че интериорът на сградата бе унищожен за годините на безстопанственост. Сега е възстановен, но не в оригинал и частично.

А още по-жалко е, че през юли 2007 г. член 179а беше премахнат при поредните изменения на Закона за устройство на територията.

Това обаче го разбрах по-късно – какви са били мотивите и дали изобщо е имало мотиви така и не разбрах…

Сега къщата на Яблански краси центъра на столицата и съм удовлетворен, че успяхме да свършим едно добро дело за София…