Неочаквана новина разбуни духовете на виделите всичко възможно парламентарни журналисти, акредитирани към Народното събрание. Изпратени бяха смъртни заплахи срещу председателя на парламента г-жа Ива Митева и о,чудо! Само часове по-късно, традиционно мудно действащите разследващи служби разкриха и арестуваха извършителя. Дали министъра на вътрешните работи Бойко Рашков за краткото си управление е успял да натегне болтовете на разхлопаната полицейска машина или пътечката към криминалният тип от Стара Загора е била услужливо посипана с трохи?

Председателят на парламентарната група на ИТН г-н Тошко Йорданов определи заплахата за убийство като “демонстрация за сплашване”. Той откри смущаващи съвпадения:

“Два дни се занимавахме с НСО и веднага – сигнал  за убийство срещу Ива Митева.”

Според него било „намек, колко е важно НСО да вардят роднини на разни хора, един куп министри, бивши шефове и т.н.”

Партиите на промяната са готови да ни избавят от налазилите политически гниди, като изгорят юргана…

Заедно с главният  прокурор Иван Гешев. Не е ли обаче,  по-добре да се смени системата и да не се допуска избор на некачествени прокурори?

Относно извършителя, аз също като Тошко Йорданов „не знам какъв е този човек. Не мисля, че някой се е напил и е изпратил имейл със заплаха”. Може би профайлъри ще посочат какви подбуди са го движели. Дали е бил програмиран идиот, инструмент на Задкулисието, или е наш натурален  лумпенизиран идиот, ще разберем по това кой е адвоката му. Ако е някой лъснат представител от Първа дивизия или Диамантената лига на адвокатурата – работата е ясна. Ако обаче е провинциален редови играч или служебен защитник, е още по-ясна. Аз съм привърженик на втората възможност. Защото преди Теорията на конспирацията и проява на Дълбоката държава, в България вече са ни завладели Теорията на националния нихилизъм и прояви на Дълбокото оглупяване. Нищо чудно, идиотът да е нарочил г-жа Ива Митева за обект на гнева си, защото е млада, успешна, чаровна и хубава.

Ще посмее ли някой да плаши предишните председателки Караянчева или Цачева, когато и на телевизор да ги види, сам ще се уплаши?

Изкушавам се да цитирам едно изказване на Людмила Живкова. Меко казано, тя не беше хубава, но имаше ярък собствен стил и бе озарена с вътрешна красота, както твърдят ценители и естети като Любомир Левчев, Светлин Русев и Александър Лилов. „Красотата ще спаси света!” – заявяваше тя, цитирайки дословно Фьодор Михайлович Достоевски. Аз бих добавил: а алчноста ще го погуби!

Противно на разпространеното мнение, че у нас е пълно с красавици и умници, за съжаление успелите в живота хубавици не са много. Дали защото обществото ни е все още много ориенталско и сексистко, или защото докато се развиват и успеят, губят свежест и хубост? В миналото вероятно са били още по-малко, щом за една хубава жена в региона ни дори война се е водила. Троянската война. В Илиада се казва, че войната е продължила 10 години. Как е изглеждала Хубавата Елена след тези години, обаче не се казва. Дали още е била все така привлекателна, или животът в обсадена Троя е отнел пленителната ѝ красота и я превърнал в трътлеста свадлива домакиня, каквито днес са повечето гъркини? Казаното от Омир приемаме с известни резерви, защото е бил гражданин на Елада с увреждания.

Някои изследователи изтъкват, че точно твърдението на Омир, че имало хубава гъркиня доказава, колко е бил незрящ.

За г-жа Ива Митева, трябва да се каже, че ние зрящите забелязваме, че освен хубост, има и стил. Взискателна и към другите, тя не се поколеба да смъмри депутата от ИТН Филип Станев, че носи зле разпрани дънки, с кръпки по крачолите отпред. Дни след това, председателят на парламента даде тон като се появи на работа с бяла блуза и правилно разпрани джинси, с арт кръпки отзад.

Първите жени във всяко общество, дори най-висшето, винаги са били модни икони, зорко следени и под прицел. По ужасен начин това научиха принцеса Даяна Спенсър и Жаклин Кенеди – първата  лейди на САЩ. Радетели на Теория на конспирацията допускат, че куршумите, пронизали Джон Кенеди в Далас, са били отправени към седящата до него Джаки. Предполагат, че стрелеца е нает от Wal-Mart, чиято дамска конфекция е била пред фалит заради манията на американските жени да следват елитарния вкус на президентшата. За съжаление, към тази следа от ФБР не е погледнато сериозно и вече е изстинала. Дори и във филма на гениалния холивудски режисьор Оливър Стоун „JFK”  тя е пропусната.

Случаят с лейди Ди е по-комплициран. Убедително, обаче се твърди, че причината за трагичния  край на принцесата е нейната красота, която помрачи блясъкът на Короната. Всички, от папараци до папардаци се бяха вторачили в нея, следяха ежеминутно и при такова следене длъжни бяха да я хванат. Обвиниха я, че слагала рога на принц Чарлз…

А с рога на главата си, когато му дойде времето и наследи Короната, къде да си я сложи?

За изневерите в брака им казват, че Чарлз бил започнал пръв. Естествено е да започне пръв, нали е по-големият и първородният, № 1 в наследниците на трона. Така или иначе, хубавата Даяна бе буквално смазана, потапяйки в скръб милионите си фенове. Даже сър Елтън Джон написа прощална песен. Красотата можеше да спаси монархията, но зависта ще я погуби. Сега всички са се вторачили с огромно любопитство в хубавата Кейт Мидълтън. Но „curiosity kills the Cat”, както казват хората на Острова. Така, че – to be continued…       

Така е устроен този жесток свят, госпожо Митева, рисковано е да си успешна и хубава жена. Не само политическите интереси са причина да ти вдигнат мерника. Често са икономически. Пример е инцидента с хубавата злощастна Моника. Не, не Люински, а Моника Селеш. Младата тенисистка бе нападната с нож в Хамбург, по време на мач с нашата Магдалена Малеева. След време раната в гърба на Моника заздравя, но раната в психиката им остана завинаги. Така с един удар бяха елеминирани две красиви и успешни спортистки, за да се отвори път към призовите места за немския орел Щефи Граф. След покушението Моника Селеш никога повече не успя да възстанови върховата си форма и да стане отново „номер едно” в световния тенис. Магдалена Малеева също.

Ужасяващо е да живееш с мисълта, че винаги и навсякъде, дори и на публично място, искат да ти забият нож в гърба. И в политиката е същото.