След брюкселските истории напоследък все това чувам – вече всичко е само в нашите ръце. Всичко било само в нашите ръце.

Но кои са нашите ръце и какво има в тях?

В ръцете на майка ми например има плетка. И докато плете, тя все си повтаря:

Плете се, както се вижда. Наметката се изплита права.

В ръцете на братовчед ми вечер има шише с ракия. И докато пие, той все мърмори:

Всичко е нагласено, всичко е купено.

В ръцете на касиерката на блока има тефтер с неплатени сметки. И аз, докато минавам покрай нея, изчезвам във въздуха от срам.

В ръцете на една жена от квартала има каишка на куче, а кучето е единственото нещо, което жената обича.

В ръцете на един гълъб има яйце. И той носи това гълъбово яйце от балкон на балкон и от небе на небе и отвсякъде го пъдят.

А иначе казват, че всичко е в нашите ръце. В нашите ръце било бъдещето ни и от нас зависело да си го вземем. Знаете ли как се взема бъдеще от тези, за които бъдещето е много, сега и завинаги?

С ръце, разбира се, но в ръцете ни освен байрячета, трябва да има и нещо друго. Тъжно е, че го казвам, но само с байрячета не става. Трябват и белезници, и още някои природни атрибути.

Да не си помислите, че намеквам за камъне, дърве и плам? Опазил ме Бог – ние сме правова държава. Ред и Конституция си имаме. Даже се готвим да си напишем нова.

Друг е въпросът, че искат да я напишат, но не с нашите ръце.

Прочетено във фейсбук профила Николай Милчев