От известно време наблюдавам един своеобразен връх на патриотизма – почеркът на Левски бил дигитализиран и можел да се използва от всички. Засега не било възможно да си го инсталираш в телефона, но всичко с времето си.

Аз че съм неграмотен в областта на технологиите, е факт, но се надявам все още да не съм станал неграмотен и в областта на морала, на истинското и на фалшивото. Надявам се, ама знае ли човек…

Когато за пръв път прочетох във фейсбук новината за дигитализирания почерк на Левски, даже я харесах. После изтръпнах. Помислих си, че пиша с почерка на Левски, и ме хвана страх и срам. Не почеркът на Левски, дами и господа от дигиталната сфера, а делата и думите са важни. Апостола можеше и да е безкнижен и пак да направи това, което е направил. Когато пише устави и дава наставления, когато изпраща писма до свои близки и съратници, когато отбелязва в тефтерчето си колко гроша е дал за ябълки, маслини и небет шекер, Левски го прави със съвестта и сърцето си. И работата изобщо не е до почерк.

А какво би станало, ако до почерка на Апостола се съживи и почеркът на Иванчо Хаджипенчович? Този почерк май също е нужен на мнозина.

Нека ме обвиняват в неразбиране, нека ме смятат за изостанал и непатриотичен, но бих казал така: Оставете делото и написаното от Левски на историята и не го превръщайте в почерк.

Направо съм бесен, че за прословутото НАРОДЕ с многото въпросителни имало отделен начин на писане.

Дори били измислили как да пишеш като Левски с латиница

Мечтая си в тази връзка час по-скоро да направят същото с почерка на Ботев, та някои поети – кандидати за слава, още до вечерта да напишат новото „настане вечер, месец изгрее.“

Няма да е лошо да се възстанови и почеркът на Каблешков от кървавото му писмо, та да имаме образец за писане на писма до кметства, съд, прокуратура и парламент.

Ако някой се надява, че почеркът на Паисий ще ни накара да тръгнем по села и паланки да разнасяме любовта към българския род и език, е голям мечтател и нещо се е объркал.

Пак повтарям – може и да греша, но за мен светините са светини, а не почерци и сензации. Колкото и патриотични да изглеждат те.

Прочетено във фейсбук профила Николай Милчев