Ако го кажа утре или чак другата седмица, няма да съм себе си. Виждам го сега и сега го пиша.

Виждам как за броени минути провалената социология се окопитва и се прави на невинна. Много разчита на нашата амнезия. Социологията се провали, защото тя отдавна не е социология, а пропаганда. Нищо не познаха като хората – нито активност, нито подреждане. Но разчитат да го забравим.

Виждам бесни анализатори – извън кожата си са някои. Изгубили са почва под краката си, позиции под краката си и вероятно – пари в сметките си.

Виждам телевизии, които като чевръсти булки помитат килимите пред новите звезди и се правят на току-що родени. Телевизии младенци. И с едни променени интонации и гласове – още малко, и ще им повярваш колко са любопитни и искрени и колко са загрижени.

Виждам виртуални образи, графики, чертежи, виждам числа, сборове, варианти и не виждам умни анализи и човещина.

Виждам не следизборни дебати, а борса – политическа борса, която нехае, че избирателите са хора, че имат имена, адреси, болки и надежди.

Виждам политически покер на живо.

Виждам и друго – хора, физиономии, инициативни комитети, поддръжници и фенове, част от които са там само за да бъдат утре на друго място. Под друго място имам предвид служби в министерства, в агенции, в бордове, в посолства и все други такива сладки неща.

Подскачат от радост само за да могат да уредят тях и синчетата си, тях и дъщерите си, тях и родата си и всичките си познати.

Много им личи на натегачите в първите следизборни часове.

Виждам и изхабени, амортизирани, почти уплашени от фалш и преструвки хора, за които тези избори вероятно са последно осребряване на квитанции.

Виждам и политици – такива, каквито си ги знаем. Някои – вдигнали гребена, други – попребледнели, но същите.

Не видях обаче никой от тях да каже едно просто извинявайте – извинявайте, че не ставаме за тая работа; извинявайте, че ви правим на маймуни от десетилетия и че май преминахме всички граници.

Иначе – поздравления за победителите – за тези, на които хората повярваха и дадоха силата и гласа си – колкото  са им останали.

И дупе да им е яко на победителите, и нервите – също. И ако може – да понамалят усмивките и да наблегнат на българския синтаксис.

Прочетено във фейсбук профила Николай Милчев