За 40 дена ми стана ясно едно – гражданското общество в България се пробуди, но гражданското общество в България все още е слабо.
Не знам какво сме правили и накъде сме вървели през тези трийсет години, но сме пропуснали нещо важно за една демокрация – да не си мълчим, да си отваряме очите, да сме непримирими и да не се оставяме да ни прелъстяват, грабят и мачкат. С няколко изключения това ни се е изплъзнало.
Гражданското общество е слабо и защото след 1989 година ние заменихме един голям партиен култ към Тодор Живков с няколко по-малки партийни култа – към Лилов и Луканов, към Костов, към Симеон Втори, към Борисов.
Култът към Костов и особено към Ахмед Доган беше с елементи на обожествяване, а култът към Бойко Борисов беше оцветен с еротика, с мачовщина, с байганьовщина, ако щете, в тарикатския смисъл на думата.
Аз не съм Иван Хаджийски, но ми се струва, че когато след надменния и отлетял в облаците Костов, когато след увъртащия, обтекаем и неясен цар-премиер, Борисов заговори с езика на улицата, хората припознаха говора си и разпознаха съдържанието на този говор:
– Не мислете за нищо – аз мисля за всичко. А сега целувайте ръка и аз ще ви водя – това каза новият вожд от лековит софийски квартал.
Гражданското общество в България е слабо и защото то беше натикано в ъгъла от конюнктурни профсъюзи, НПО-та, организации, движения и формирования, които в една или друга степен бяха обслужващ персонал на Властта.
Как тогава да победи протестът, откъде да дойде тази толкова важна помощ и подкрепа сега?
От Европейския съюз? – Никога. Там изглежда чакат да станем по-зле от Беларус, Нигерия и Ливан.
От Европейската народна партия? – Изключено. Те са от отбора на сегашната власт.
От Партията на европейските социалисти? – Абсурд. Сергей Станишев има други планове.
От партиите в България? – Няма начин. Те гледат на протестите само като на временен прилив на електорат и като възможност за постигане на лични амбиции.
Помощ от профсъюзите? – При тях властта се предава като в Северна Корея и затова за тях или добро, или нищо.
Подкрепа от творческите съюзи? – Те си гледат творчеството и от време на време – пъповете и наградите.Честно е да се каже, че някои интелектуалци и учени изразиха гражданска позиция, но някак рехаво и недостатъчно.
И десетилетната власт – разбирайте Бойко Борисов, след първоначалното вцепенение се съвзе и сега почти контролира положението и се опитва да смени темата:
Не оставка , а нова Конституция. Не избори веднага, а избори някога и може би. Не възмездие, а рестарт
И най-страшното – властта се изхлузи по пантофи в задния двор и остави протестиращите от блокираните кръстовища да се оправят сами с тези, които искат да пътуват и да се движат точно сега по пътищата на София и родината.
Разделяй, отлагай, обещавай, лъжи, замазвай, противопоставяй – това е тактиката на властта срещу протеста.
Тъжно ми е. Тази нощ валя дъжд, много дъжд, и палатките в София ми изглеждаха като самотни лодки. А хората оттам сякаш изпращаха последно SOS.
Дано да греша.
Прочетено във фейсбук профила Николай Милчев