Въртим се в кръг, омотаваме се като патета в кълчища – избори след избори, приказки след приказки, дрънканици след дрънканици…

И нищо, абсолютно нищо.

За вас не знам, но на мен лека-полека почва да ми става безразлично – все едно ми е. И ми се сливат – последните правителства на Бойко Борисов, служебните правителства, Петковото правителство – все едни и същи ми изглеждат. Никак не ми се иска да е така, ама е така. Някакви скандали, някакви клюки, някакви недоказани кражби, недоказани побоища, незаконни нахлувания – като въртележка ми е всичко.

Даже се забавлявам и натъжавам с имената на партиите. Чуйте ги само! 

ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ (ГЕРБ)! Леле, мале…

ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – че тя кога се е случила, че да продължава?

ВЪЗРАЖДАНЕ – на мен лично ми звучи като име на читалище, име от други векове.

БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ – ако не са спомените и носталгията ми, трябва едновременно да се смея и да плача.

ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ или ДА, БЪЛГАРИЯ – чували ли сте такова име на партия?

Все едно България пита нещо тия партийци, например дали я обичат, и те отговарят: „Да, България“.

Или ДПС с маслиновите клонки отстрани – цял живот и във всички векове ще се борим за права и свободи.

БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД –  втората част на името прилича на съветска ракета, ама съветската ракета се оказа американска.

Дрънчат на кухо и имена на партии, и на политици, и на социолози, и на агитатори

И все се зъбят и теглят едни червени линии, а ние всички треперим дали ще си говорят.

Ясно е като бял ден, че само тупат топката и чакат да мине време. Изобщо не им увират главите какво трябва да правят. И чакат ден да мине, друг да дойде.

И тия ритуали в Президентството – канят ги на срещи един по един, през десет дена, после ще са връчване на мандати – през двайсет…

Играят си на котка и мишка и все за нас мислят, и все за наше добро протакат.

На мен тази пиеса ми омръзна. Не ми е интересна изобщо

И се сетих за ученето си в гимназията. Най-силните ученици в гимназията ги събираха в 9 А клас, по-средните – в Б, а тия от шофьорската паралелка, в която бях и аз – чак във В.

На нас обаче – учениците от В клас, това ни беше гордост, правехме бели и цялото училище се занимаваше само с нас. Имам чувство, че сега ни управляват ученици от В-класове – от последните класове ученици ни управляват.

Управлява ни В-отборът, мозъци от резервната скамейка са на власт

И никой не може да ги стресне, да ги хване за ушите и да ги изхвърли от училището.

И пак повтарям – и аз учех във В – клас, ама поне си признавам.

А сега сериозно – тази комедия трябва да свърши и тия хора да разберат, че ако не могат да произвеждат правителства и власт, ако само си играят на процедури и на возене в мерцедеси, трябва да бъдат изринати.

P.S. На всички, които са учили във В, Г и т.н. класове с по-задни букви – моите най-дълбоки извинения и симпатии.

Прочетено във фейсбук страницата   Николай Милчев