Снимка: Стоп кадър, “Телевизия 7/8”

Преди няколко дена на профила си във фейсбук публикувах пост, в който с огорчение, болка и гняв споделих, че Властта чрез сайта ПИК и ноктите на Ива Николова са поместили срещу мен пасквил. „Критикуват“ и пародират едно мое участие в предаването „Лице в лице с Цветанка Ризова“ по БТВ.

Точно както в Средните векове. Точно както Инквизицията го е правила, тези нови екзорсисти са представили живота ми като грях – тежък грях. Като в лов на вещици, подхождайки користно и манипулативно към биографията ми, те фетишизират няколкогодишната ми работа преди десетилетия в Комсомола, но пропускат всичко останало – журналистика и близо трийсетгодишно учителстване като преподавател по литература.

В ПИК-овата публикация аз съм обрисуван като враг на народа и демокрацията, като недоубита номенклатура, която няма право на нищо повече от мълчание.

Спомняте ли си колко се възмущаваха всички от факта, че в досиетата на Държавна сигурност някои от хората, свързани с времето преди 1944 година, бяха наричани „бивши хора“. Бивши хора! Унизително и жалко.

Сега стана същото. Сега също има „бивши хора“

И ПИК не спира да ни го припомня. При новите „бивши хора“ – там иска да ме прикове Ива Николова. Там смята тя, че ми е мястото. И най-важното – госпожата полага всячески усилия да ме представи като самовлюбен графоман, който си е въобразил, че е поет и писател.

Всичко това е направено единствено защото участвам в протестите, защото пиша за протестите, защото се вълнувам от това, което става. И защото съм имал наглостта вместо да треперя от радост, че съм жив и дишам, да се явявам в някои телевизионни предавания. И представяте ли си – маскиран и с алиби на поет. Бивша номенклатура, маскирана като поет.

И всичко това съм го правел, защото искам да ме забележат, да ме признаят за някого в литературата, а не защото Властта е мафиотска, крадлива, проста, нагла и вредна.

Протестирам само от жажда за внимание и суета – това пък го подметна в друго издание една друга чалга – текстописка от вечния кабаретен антураж.

Сега е моментът да благодаря на всички, които ме подкрепиха и които написаха под поста ми добри и окуражителни думи. Наистина им благодаря от сърце. Много беше важно за мен. Благодаря и на ония, които са си мислили същото, но не са реагирали. Благодарен съм и на сайта „Фрогнюз“, и на предаването „Крум Савов Live“ – tv 7/8 за тяхното отношение и подкрепа.

Но няма да съм докрай честен, ако не кажа, че очаквах и нещо повече. Очаквах мои колеги учители, журналисти, поети, писатели и приятели да заемат по-ясна и категорична позиция. Надявах се това да направят и някои други медии, организации и съюзи, ако щете.

Очаквах го, защото съм абсолютно убеден, усещам го и с ума, и с кожата си, че само с „не им обръщай внимание“, „бъди над всичко това“, „извисявай се“, „ти си над тях“ или пък „аз такива неща не чета“, „аз не се интересувам“ работата няма да се промени. Това е Власт – жестока власт. Това са нейните гнили и отровни зъби, които вчера захапваха едни, днес съм аз, а утре може да е всеки, който не ръкопляска и не вика „Да живей!“

 Утре може да сте вие

Това е сериозно, много по-сериозно и опасно, отколкото изглежда. Това е зараза, гангрена, това е цензура, диктатура, мачкане, издевателства. Това отдавна не е език на омразата – това е морален разстрел.

Ще повторя – от сърце благодаря на всички, които ме подкрепиха, но трябва да преминем още по-нататък. Става дума не за мен, става дума за надвиснала опасност. Става дума за разпасали се и самозабравили се люде, които в името на властта и парите си са готови да преминат всякаква граница. Както вече я преминават. Събитията по площадите и отношението към майките са ясни знаци.

Това исках да ви кажа, такива неща и болки исках да споделя с вас.

Накрая ви моля, ако е възможно – не пишете нищо под поста. Мисля, че много неща се казаха вече.

Само си помислете добре. Това ви моля.

Прочетено във фейсбук профила Николай Милчев

*По крилатата мисъл на Станислав Йежи Лец