Репортаж от Обществото на рисковете
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Мениджърите на държавата живеят в някаква паралелна, фейк-реалност
Неорганизираната престъпност набира смелост, размах и честота при безсилие на властта да постави под контрол организираната престъпност


Николай Слатински

Шеф от III РПУ опитал да открадне тото печалбата на баба… Полицай ограби казино в Перник… Пореден обир на банков клон… Двама маскирани ограбиха чейндж бюро… Мъж, въоръжен с нож ограби бензиностанция в Стара Загора…

Разбира се, че може да става дума за случайни съвпадения.
Но случайността, казва един приятел, е закономерност, която все още не знае, че е такава.

Вероятно обяснение за серията от обири и грабежи е това, че прагът на въздържане от криминални деяния в страната ни е паднал много ниско.
Според науката, подобно явление е индикация за криза на управлението, сигнал за усещане, че властта има различни от съществените приоритети на обществото, че мениджърите на държавата са дезориентирани или живеят в някаква паралелна, фейк-реалност, че настъпва масирана институционална парализа.

Говоря за вероятно обяснение, но днес, в Обществото на рисковете е разкъсана връзката между вероятно и възможно. По-рано колкото по-вероятно бе едно нещо, толкова то бе по-възможно. Днес и малко вероятното може да се окаже много възможно.

Конвенционалната, сиреч обикновената, неорганизираната престъпност като правило избуява когато голямата, мащабната, организираната престъпност е силна, а не обратното. Неорганизираната и организираната престъпност не са скачени съдове, та когато едната расте, другата да намалява. Те са самоиндуциращи се феномени – едната ако нараства, разпалва и другата; и обратното – едната ако намалява, гаси и другата.
На като правило първопричината е организираната престъпност. Неорганизираната престъпност в наши дни е по периферията на организираната престъпност, а не организираната престъпност, както по-рано, да е по периферията на неорганизираната престъпност. Неорганизираната престъпност набира смелост, размах и честота при безсилие на властта да постави под контрол организираната престъпност или при срастването на властта с организираната престъпност, или при превръщане на властта в продължение и инструмент на организираната престъпност.

Неорганизираната престъпност е като температурата на организма – това, че температурата на организма се повишава е свидетелство, че вътре в организма текат тежки възпалителни процеси. Но в никакъв случай вината не е на температурата. И свалянето на температурата с бабини и подръчни средства няма да спре процесите вътре в организма.

Пълна самоизмама е, че неорганизираната престъпност може да бъде победена сама по себе си

Това се случва рядко и за него е нужна друга конструкция на държавата – авторитарна, тоталитарна, фашистка, комунистическа, жестоко-репресивна.

Изолираната, сама по себе си, война с неорганизираната престъпност винаги или поне най-често води само до едно – тя бива изтласквана в сектора на организираната престъпност, тя започва да се самоорганизира и да става организирана престъпност. Лъки Лучано и Ал Капоне знаят защо.

Ето защо вероятното обяснение на ставащото е деморализацията на обществото и слабостта на властта, отказът от правосъдие и липсата на политическа воля да се произвежда сигурност за всички. Когато целта е да се произведе несигурност за някой отделно взет бизнесмен, бос, политик, лидер, при това с користна и-или пропагандна цел, ефектът е повече несигурност за всички.

Така поне пише в умните книги и го разказва, показва и доказва науката.
Но кому са нужни умните книги, на кого е притрябвала науката…
Те явно са за да има кой да преподава вътрешна сигурност и кой да държи изпити по национална сигурност в 17 университета по градове, градчета и паланки. А управлението може и без тях.

Нима не ни го демонстрира вече 10 години….

Прочетено във фейсбук профила: Nikolay Slatinski

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter