Благословени имениците, кръстени на Свети Николай Чудотворец, архиепископ Мириклийски, защитник на вярата и верните от езичници и еретици, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието, когото честваме на 6 декември…

Страшното гонение срещу християните, повдигнато от императорите Диоклетиан и Галерий, продължило 10 години. То започнало в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма двадесет хиляди християни. Оттам гонението се разпространило по многобройните области на Римската империя. Навсякъде издирвали християните и ги предавали на мъчения и смърт. Без да гледа на опасността, свети Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, и затова заедно с много християни бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение и глад, и жажда, и страдания, като не преставал със словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се прекратило. Новият император Константин познал истинния Бог, Който му дарувал чрез силата на Кръста победа над враговете. Той освободил проповедниците на словото Божие и навсякъде разрушавал идолските капища и строил храмове на истинския Бог. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски престол.

А иначе поради останките от езичеството за местното население са в сила народните предания и поверия, то нарича празника Рибен Свети Никола и яде пълнен шаран, нищо че са Коледни пости. Шаранът трябва да бъде прикаден от свещеник, който има право на първото парче от жертвеното блюдо, обичайно това е опашката на рибата. Костите от шарана не се изхвърлят, а се изгарят, закопават се на специални места или се пускат по течението на река. За една от костите, която се намира в главата на рибата, съществува поверие, че предпазва от уроки. Затова домакинята я запазвала, за да я пришие на шапката или някъде по дрехите на своите деца. Всичко това доказва, че проектът “покръстване на българите” не е успешен или най-малкото не е завършен.

Свети Николай Чудотворец, архиепископ Мириклийски,икона от атонския манастир Ставроникита, 16 век