Турската баня Хюнкяр хамам, преди преустройството ѝ за Областно събрание от първия главен архитект на Източна Румелия Пиетро Монтани, поканен за тази цел в Източна Румелия от д-р Георги Вълкович, директор на Земеделието, търговията и обществените сгради. Върху купола на преустроената сграда, която сега е Регионален исторически музей, били изрисувани фигурите на Правосъдието, Мира, Силата и Закона. Виж бележката в края

От 22 октомври 1879 до 22 декември 1884 в Пловдив заседава Областното събрание, законодателният орган на васалната автономна Източна Румелия. Решенията на Събранието се одобряват от султана, който има право и да го разтури по предложение на главния управител, но все пак наличието на български законодателен орган стимулира националното самочувствие и е стъпка към националното обединение.

От общо петдесет и шест народни представители десет души участват по право в Областното събрание: духовните началници на петте християнски общности (българи и гърци източноправославни, арменци към Арменската апостолическа църква, павликяни и католици), мюфтията, главният равин, главният контрольор на финансите, председателят на върховния съд и председателят на върховните съдилища за административни разходи.

Десет народни представители се назначават от генерал-губернатора. Според чл. 74 на Органическия устав:

“тия членове требува да се изберат доколкото се може наравно от следующите три категории: измежду стоте най-лични землевладелци, търговци и промишленници в Областта; измежду чиновниците на Гражданското управление и съдиите; измежду гражданите, които вършат некое свободно занятие и си имат на ръце било диплома на доктор или на лисансие, издадена от некой университет, било некоя равностепенна диплома, издадена от некое високо училище, което стои на еднаква степен с университетите.“

Тридесет и шест народни представители се избират с пряко и тайно гласуване от населението на Източна Румелия.

Според чл. 86 от Органическия устав Областното събрание „по право се събира в Пловдив на обикновена сесия, всяка година, вторий понеделник на месец октомврий по Юлианский календар“. Обикновената сесия трае най-много два месеца. Освен това главният управител може да свика събранието на извънредна сесия, който да реши конкретен въпрос.

Почетен председател на събранието е епископ Франческо Рейнауди, създател на Католическата семинария, Католическата болница и капуцинския манастир в Пловдив, подслонявал бежанците от кланетата в Перущица и Батак през 1876.

Отец Франческо Рейнауди. Погребан е в пловдивския католически храм “Свети Лудвиг”. На погребението му е положен венец от пловдивската община с текст: “Във време на народни бедствия взе живо участие за облекчение съдбата на гонените българи, на които направи толкова благодеяния, че никой не ще го забрави”.

Първият председател на Областното събрание е Иван Евстратиев Гешов, роден в Пловдив, потомък на карловския род Гешовци и копривщенската фамилия Чалъкови, завършил стопански науки в Манчестерския университет. Иван Гешов е бил директор на Българската народна банка и председател на Българската академия на науките и на Българския червен кръст до края на живота си през 1924 и е бил тринадесет пъти народен представител.

Иван Евстатиев Гешов, 1920 г., Държавна агенция “Архиви”.

След излизането на неговата Народна (съединистка) партия в опозиция през 1883, в която той е един от водачите, изместена от Либералната (казионната) партия, водена от  Георги Странски, Стоян Чомаков, Иван Салабашев и Кочо Хаджикалчев, Иван Гешов заедно с братовчед си Иван Стефанов Гешов агитира за обединението на Източна Румелия с княжество България.

*Иван Вазов ни е оставил от своя Източнорумелийски период знаменитата си сатира Кандидат за хамама