Държавите членки, които все още не са ратифицирали Истанбулската конвенция, да го направят незабавно. За това настоява с резолюция Европейският парламент (ЕП), приета на 16 януари. Резолюцията бе приета от ЕП с 309 гласа „за”, 153 „против” и 63-ма въздържали се.

Депутатите осъждат всичко каквото би било възможно да се осъди:

дискриминацията и стигматирането на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансексуалните и интерсексуалните в Европейския съюз, насилието и дискриминацията, основани на пола, нарушенията на върховенството на закона и езика на омразата, ограниченията на свободата на словото и свободата на събранията в ЕС, антисемитизма и ислямофобията.

Единственото успокояващо нещо в тази нова „заповед по ЕС-гарнизона“: Истанбулската конвенция да бъде ратифицирана незабавно от „непослушните“ страни – членки (България, Великобритания, Ирландия, Латвия, Литва, Словакия, Унгария, Чехия) е че резолюцията е… незаконодателна!

Нека обаче това не ни успокоява. Нека не ни успокоява и фактът, че според българския Конституционен съд т.нар. Конвенция „не съответства на Конституцията на Република България“. Нито пък обръщението на Светия Синод, с което се призовава Народното събрание да не ратифицира конвенцията, тъй като тя „отваря широко вратите към морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека.“ Нито пък на думите на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов: „ГЕРБ оттегля конвенцията, защото сами, без патриотите, без БСП и срещу президента няма да вървиме.“

Но както винаги този прозорлив български политик, когото преди часове някои български медии дори наредиха между „световните лидери, които няма да присъстват в Давос“ (макар и в низходящ ред: Тръмп, Путин, Макрон, Борисов) не забрави да каже: „Ще я приемем, когато има консенсус в обществото“…

Нали разбирате как този „консенсус“ наближава?

Анализи.bg

И сега едно продължение на темата, гарнирана и с едно решение на Европейския парламент: за борба с „широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава“

Европейският съюз и върховенството на беззаконието

Александър Урумов

Тъй като в началото винаги е словото, именно чрез контрол върху словото започва контролът и върху действителността.

Истанбулската конвенция е част от престъпните фантазии в особено големи размери включително и на евродепутати, избрани от българските гласоподаватели

Свидетели сме на маоистка „културна революция“ със системното участие и финансиране на европейски институции, с която китайският диктатор Мао Цзедун вероятно би бил горд

Всъщност, всичко започна с „подкрепа на демокрацията и ценностите на демокрацията“.  С тези месиански мантри и тържествени медийни фанфари пристигна „Отворено общество“ в Източна Европа, новият месия махаше с ръка  от илюстрованите списания, за които нямахме идея, че са негова или на негови приятели собственост; изобщо – светлото капиталистическо бъдеще дойде!

Александър Урумов

Омръзналият на всички Тодор Живков най-после беше паднал след 33 години царуване – бъдещото му героизиране изглеждаше обидно, а да не говорим за митологизирането му – беше напълно невъзможно в близките няколко века. Така си мислехме тогава. Днес и двете са факт. Времето бърза.

И ето го „Отворено общество“ на господин Джордж Сорос. Алилуя! Разгеле, доживяхме го. Идва човекът с най-благородни намерения и с едни излишни няколко милиарда долара – за нас! Либерална западна версия на руската детска песничка, в която се пееше:

„Прилетит вдруг вълшебник

с голубом вертолете

и безплатно покажет кино.

С ден рожденя поздравит

и наверно оставит для подарок

петсот ескимо“.

За неучилите руски език в училище – в нашето поколение беше задължителен предмет – превеждаме, според възможностите си – „Изведнъж ще се появи вълшебник със син вертолет и безплатно ще ни заведе на кино. Ще ни поздрави по случай рождения ден и навярно ще ни остави като подарък петстотин сладоледа ескимо“.

Хубава песничка, миличка и позитивна. Детство.

Разбира се, ние не питахме защо ще ни води на кино този вълшебник. Защо трябва да питаме!? Та нали на вълшебникът това му е работата!

Той прелитат с вертолет и носи милиарди долари, които ще ни ги даде на нас, защото ни обича и ни е приятел.

Кое не е ясно?

Детство мое, реално и вълшебно.

Детството на демокрацията у нас, чиято наивност позволи на глобалните политически педофили и техните местни пипала да се гаврят с очакванията ни и с нас самите – за да направят демокрацията дори по-омразна от диктатурата!

Месиите на злото, които приехме с цялата си детска наивност.

А те, хората още от детството си имали проблеми. Да бяхме прочели по-рано какво пише Джордж Сорос в своята книга „Underwriting Democracy”:

„Ако трябва да кажа истината, аз имах месиански фантазии още от детството си, които трябваше да изоставя, защото щяха да ми донесат неприятности. Но когато вече бях постигнал своя успех, аз исках да изживея своите фантазии в най-широките мащаби, които можех да постигна“.

Съдейки по това негово признание, не става ли дума за един опасна девиация в ранна детска възраст?

„Да изживея своите фантазии в най-широките мащаби, които можех да постигна“. Поправете ме, ако греша, но не е ли това болен мозък?

Истанбулската конвенция е част от тези престъпни фантазии в особено големи, глобални размери. Искате ли да знаете кои евродепутати са изпълнители на тези соросоидни фантазии, и то – евродепутати, избрани от българските гласоподаватели?

Вижте кои яростно защитаваха Истанбулската конвенция. Те са. Има Гугъл, проверете.

Вижте кои лъгаха от парламентарната трибуна, че всяка трета жена е жертва на насилие, без да има никакви официални данни за това. Никакви.

Вижте кои олигархично-медийни кръгчета написаха хули срещу Христос, като например статията „Джизъс срещу джендъра“, в която истеризираха срещу християнската вяра и християнската църква.

Вижте кои вменяваха вина на всеки българин с глава на раменете си, който се осмели да попита как така ИК евентуално ще спре насилието над жените някога в светлото ГРЕВИО-бъдеще, но за сметка на това сега и веднага, реално и ефективно ще даде легитимна власт в ръцете на някакви странни групички с екзотично сексуално самовъзприемане?

Ето на всичко това му се казва „фантазии в най-широки мащаби“.

За съжаление обаче, не са само фантазии. За съжаление, „новите месии“ са успели да овладеят доста реални позиции, и то на най-високи нива в Еврокомисията и Европарламента.

Но тъй като хората в цяла Европа междувременно започнаха да проглеждат и да виждат реалността, демокрацията вече не върши работа на „новите месии“. Не защото я превърнаха в мръсна дума – едва ли ги притеснява това – а защото все по-трудно манипулират демократичните механизми и институции. Колкото и да е омаломощена, оказва се, че демокрацията може реално да се противопостави на „месианските фантазии“ – и в Унгария, и в Италия, и Полша. Ще заработи и другаде, без съмнение.

И тогава как глобалните кукловоди да контролират народите на тези събуждащи се демокрации? Да заменим демокрацията с върховенството на закона!

Демокрацията е върховенството на закона – това е новата мантра на „новите месии“. След като не могат да контролират демокрацията във всяка от страните членки на ЕС, защо да не опитат да ги контролират през „шапката“ на ЕС – Еврокомисията и Европарламента? Чрез най-ефективният инструмент – парите.

Ето това сътвори Европейския парламент в свое решение от миналия петък.

Какво гласи това решение?

„Правителствата, които се намесват в съдебната система или не успяват да се справят с измамите и корупцията, рискуват замразяване на средствата от ЕС. Използвайки докладите на група от независими експерти, Европейската комисия ще се бори с „широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава“ и да замразява плащанията от бюджета на ЕС.“

Обърнете внимание на израза „група от независими експерти“. Какви са тези толкова независими експерти? Някакви ангели ли са, от небето ли са паднали?

Не. Това са шестима души, един от които посочен от националния парламент на страната и пет (!), назначени от Европейския парламент.

Е, от кого са независими тези експерти, след като се назначават от Европейския парламент? Нали резултатите от тяхната работа ще бъдат одобрявани от техния работодател?

С други думи, GREVIO на финансовата манипулация. Същият задкулисен почерк, същият подход на вероятно същите хора.

Тази толкова „независима група експерти“ е нищо друго, освен още един опит за създаване на инструмент за федерализиране на Европейския съюз.

Европейският парламент, избран от страните членки на ЕС и следователно – контролиран от тях чрез вота – прави опит да се превърне в суперсила, контролираща своя суверен?

Това не звучи ли като опит за скрита диктатура от страна на хора, за които никой никога не е гласувал?

Не е ли абсурдно някой – Европейския парламент в случая – да нарушава закона, гарантиращ субсидиите на страните членки с обяснението, че го прави…в името на „върховенството на закона“?

Колко лесно изглежда всичко за кукловодите – овладяваш „шапката“ на корпорацията и контролираш съзнанието на хората?

Какъвто контрол е установен във Фейсбук например, където по ключови думи машини могат да блокират или да унищожават профили на критици на новия революционен авангард – ЛГБТ-хунвейбините на културната революция на „новите месии“. Глобален маоизъм в реално действие. Всъщност точно на това сме свидетели – глобална културна революция от маоистки тип. Китайският диктатор Мао Цзедун би бил щастлив да види своя съвременен последовател Джордж Сорос. Така, както би се радвал да види поклон, направен на 2 май 2018 г. от европейския „министър-председател“ Жан-Клод Юнкер пред статуята на Карл Маркс, подарена от Генералния секретар на Китайската комунистическа партия.

200 години от рождението на Маркс. Марксистки корени, маоистки плодове.

Разбира се, днешният революционен авангард все още не са започнали да бият хора по улиците, както отрядите хунвейбини са го правили в Китай през 60-те години.

Днес е много по-смешно. Днес могат да ти блокират профила във ФБ за поздрав с песен – например ако в своя профил отправите поздрав към  Джордж Сорос с българската песен „Водно колело“, в която припевът е „Пляс-пляс, педалите, водно колело“. И напишете „Пляс, пляс, педалите. Поздрав към господин Джордж Сорос“. При желание всеки може да опита. Резултатът е, че ще си направите втори профил, ако държите да ползвате тази социална мрежа.

Ето това е овладяване на „шапката“ на корпорацията Фейсбук чрез реално овластяване на ЛГБТ авангарда на новата културна революция. (То е съвсем конкретно и финансово осигурено по проекти, провеждани у нас от един от знаменосците на Истанбулската конвенция – Младежка ЛГБТ организация. Проектът е „Прости идеи за овластяване на хора, живеещи със СПИН“ – обърнете внимание: не са болни от СПИН, а са „живеещи със СПИН“. Парите идват от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм).

Резултатът е глобален контрол върху съзнанието на хората, чийто незначителен страничен ефект е изтриването на думи и понятия от съзнанието на хората.

Като педали, например. Ако във ФБ напишете „педала на газта“, пак може да ви блокират, ако някой реши да ви докладва. Да не говорим за думи като педерастия, например. Тя е забранена. Вероятно предстои да бъде забранена и педофилия. Думите са им проблем, а не реалността. Но тъй като в началото винаги е словото, именно чрез контрол върху словото започва контролът и върху действителността.

И това се случва пред очите ни.

Случва се с активното участие на Европейския парламент, на Европейската комисия, на евродепутати и еврокомисари, за които сме гласували ние, българските гласоподаватели. Случва се в името на „върховенството на закона“ – под този претекст ще ни манипулират и контролират със собствените ни пари. С този над 1 милиард лева, които „най-бедната страна в ЕС“ – любимото обръщение към България в западните мейнстрийм медии – внася всяка година в бюджета на Европейския съюз.

Е, това ако не е върховенство на беззаконието, то какво друго е?

Кукловодите като Джордж Сорос и неговия маоистки ЛГБТ авангард харесват това. Защото живеят в своите „фантазии в най-широки мащаби“. Въпросът е какво правим ние вътре в тези извратени фантазии, и защо им плащаме със собствените си средства?

И защо изобщо търпим всичко това?

Източник: блог на Александър Урумов