3 януари през 106 година преди Христа е роден Марк Тулий Цицерон, един от най-влиятелните древноримски философи, оратори и политически мислители. Убеден републиканец, той е против стремежа на управляващите да придобият абсолютна власт и активно участва във всички ключови политически интриги на тази критична за Римската република епоха. В нея всяка личност и всяко действие носи знаков за Републиката характер. Разгромявайки заговора на Катилина със знаменитите си речи, той получава от Сената титула “Баща на отечеството” преди Юлий Цезар.

Участник в заговори на хора като Гай Юлий Цезар, Марк Атноний, Гней Помпей и Октавиан Август, той се намесва на погрешната страна и е обезглавен на шестдесет и три годишна възраст по нареждане на Марк Антоний една година след убийството на Гай Юлий Цезар, а отрязаната му глава и ръце са изложени на Римския форум.

Но Републиката е обречена и по ирония на историята Октавиан Август обяснява властовия модел на принципата, който става концепцията на Римската империя, с теорията на Цицерон за балансираната държава, в която Римската република има нужда от лидер, който да олицетворява трите известни от древността типа управление: царското, олигархичното и демократичното.

Всички участници в тези кървави драми не са оценявали, че всъщност са движени от обективната потребност огромната разнородна територия на Римската република, включваща цялото изгубено безвъзвратно от Европейския съюз Средиземноморие, да се управлява централизирано. Това е резултат от обратното въздействие на независимите провинции да влияят върху централната власт и моделът просто се възпроизвежда на по-високо ниво.

И това създава устойчива империя, която чрез византийските ромеи просъществува още хиляда и петстотин години.

Докато ги заменя Османската империя, чрез която великото историческо махало Изток-Запад се завръща към нас, но това е съвсем друга история, както и вечната сянка която Римската империя хвърля върху цивилизования западен свят със символи като Капитолия, Сената и победоносните американски орли.