Второто място на партията ИТН превъзбуди отново групата ентусиазирани фенове на т.нар. “мажоритарна избирателна система”. Ако преброите тези хора ще установите, че сред тях почти няма експерти по политически науки (с малки изключения – неколцина франкофони и франкофили, които искат мажоритарна система по аналогия с Петата република). Ако се запознаете с техните възгледи и изказвания ще разберете, че съвкупността от аргументи, които използват за тезата си се свежда преди всичко до един единствен аргумент – мажоритарната система осигурява демократичен, т.е. – личностен избор, докато пропорционалната система ни принуждава да гласуваме за партийни листи, пълни с “послушковци”.

Този аргумент е стар като света. По същество, той ни казва следното:

 „Не мога да търпя това, което става. Лошо е отвсякъде. Трябва да се промени, но не малко, по малко, а изведнъж цялото и към по-добро. Кое е по-доброто? Ами ясно кое е – това, което сега е така, трябва да стане диаметрално противоположно.“

Това е аргументът. Варете ги, печете ги, няма да получите нищо повече от тази есенция. Макар че ще ви я опаковат във всевъзможни приказки и предложения. По същество ще чуете само това – искам, много искам, крайно време е да стане … обратното.

Първо: Избирателната система е само един от елементите на гражданското представителство, който осигурява неговата адекватност и легитимност. При това не е най-важния елемент. Преди нея по-значими са следните елементи: функционално право на свободен избор, наличие на публична възможност (медии, комуникации, свободно събиране на хора) за формиране на компетентен личен избор, възможност за постоянен контрол върху спазването на ангажиментите, които са поети от избраните лица и организации пред избирателите и т.н.

Второ: Избирателните системи се формират исторически и в зависимост от структурата на обществените интереси, които се стремят към представителство. Мажоритарната система с просто мнозинство – която  и до днес съществува по традиция в Британия и САЩ е исторически първата възникнала система на представителство. Тя отразява структурата на интересите в късното земеделско общество на прага на модерната епоха. Гласоподавателят е земеделец, който се изхранва от земята, която притежава. Всички интереси на семейството му са пряко свързани с това парче земя и с територията – село, графство – на която то се намира. Общността на земеделците от тази територия гласуват и избират депутат, който да представлява техните интереси, интересите на тяхната територия в националния парламент. В този исторически период се е считало за неморално и за недопустимо депутатът да участва в парламентарни групи – фракции или партии – защото това е възприемано като предателство към териториалната група избиратели, изпратили го в парламента.

С развитието на индустриалното общество тази простичка структура на локален интерес бързо се размива и разклонява. Живеем в район Х, работим в район У, а децата ни учат в район Z. Кой от тези райони е най-важен за нашия интерес? Ние и до днес продължаваме да гласуваме по местоживеене, но изборът който правим е производен не на нашата улица и квартал, а на мястото ни в сложната система от обществени отношения, в които участваме в различни социални посоки. Гласуваме за икономическа програма. Гласуваме за данъчна система. Гласуваме за образователна реформа. Гласуваме за система на здравеопазване. Изборите ни са многообразни и повечето от тях засягат не локалната – кварталната, а националната структура на властта.

В началния период на представителното управление право да гласуват имат малцинството от хора на върха на обществото – най-заможни, най-образовани, наследили позициите на своите семейства от десетилетия и столетия. Към края на 19 век право да гласуват имат вече мнозинството от пълнолетните граждани. Води се борба жените да имат равни избирателни права с мъжете. Обществото като цяло избира своите управници. Но обществото е разделено – например на класи. И всяка обществена класа има свои интереси и свой дневен ред в политиката, които са от ключово значение за обикновените хора, принадлежащи към една или друга класа. Индустриалното общество е много по-сложно и преплетено от традиционното земеделско общество. Така възниква – в  края на 19 век – пропорционалната  система.

 Хората гласуват за партии – посредници между гражданина и правителството

Тези партии систематизират основните интереси на големи групи от хора и се конкурират с други партии в защитата им чрез определени политически идеологии и програми, отразяващи широки обществени интереси. Важно е да познаваме конкретния човек – конкретните хора, които ще представляват нашата локална общност в парламента. Но още по-важно е да знаем какви политически възгледи ще се борят за нашия интерес като членове на голяма национална общност – предприемачи, наемни работници, земеделци, учители, носители на определен вид експертиза. Важно е какви възгледи ще управляват националната политика за семейството, за децата, за обществения морал…

Трето: Определени общества и държави не се отказват от мажоритарната избирателна система въпреки промените в развитието на индустриалното общество. Например САЩ. Америка е сложна и диференцирана политическа инфраструктура. На върха на държавата е федералното правителство, националните – федералните институции на властта. Но те притежават ограничена власт, защото САЩ са федерация. Значителна част от властта се локализира в отделните щати – “държави” сами по себе си, доброволно присъединили се към федерацията. Локалните структури – графствата – също притежават значителни властови прерогативи.

Простото национално мнозинство не е пряк отговор на властовите проблеми на Америка

Затова, например, американците не гласуват пряко за президент, а избират определен брой щатски представители, които да избират президент от името на отделните щати. Тук мажоритарната система осигурява тази диференциация на властовите концентрации между федералния център, щатското и местното управление.

Четвърто: Мажоритарната система в епохата на късното индустриално общество произвежда два противоположни ефекта. От една страна – тя запазва възможността хората да избират конкретни свои представители на локално равнище. От друга – тя мощно концентрира властта в ръцете на една-две големи партии, които имат ресурсите и влиянието да постигнат относително (или абсолютно) мнозинство в повечето едномандатни избирателни окръзи и по този начин да формират еднопартийни управления на върха на държавата.

България е силно централизирана държавнополитическа система

Всички значими политически решения се взимат на равнището на националните институции. Отделните области са административно обособени, но пълномощията на областните управители са ограничени – те представляват националното правителство и се назначават и оттеглят от министър председателя. Общините се самоуправляват като си избират кмет и общинско събрание, но бюджетите, с които разполагат ги превръщат в просители на средства пред националното правителство. Ако българската държавна система не бъде децентрализирана, изборът на народните представители мажоритарно – на местно равнище – ще бъде още една повърхностна “украса” на пълната зависимост на регионите и общините от централната власт. Нещо повече – ефектът на централизация на властта, който се произвежда от мажоритарната система ще доведе до още по-могъща централна власт, до още по-концентрирано всевластие на държавния връх (и на тези, които го манипулират зад сцената), отколкото днес, когато едно правителство обикновено трябва да се съобразява с определена коалиционна формула от няколко партии в управлението.

Пето: Много опити са правени да се децентрализира българската държавна система в полза на по-голямо общинско самоуправление. Тези опити досега са неуспешни. Защо? Причините са много, но една от тях заслужава особено внимание. В България през последните 30 години се разви една система на полускрита, паралелна власт на полузаконни – полукриминални структури на стопанска дейност и обществен контрол, която обикновено наричаме “мафия”, “олигархия” или просто “мутри” – по определението за тези, които я упражняват пряко на улицата. Тази власт е брутална и репресивна и тя подчинява публичните институции на своята воля поради слабостта на гражданския потенциал да ѝ се противопостави. Тази олигархична власт е много силна на централно – национално равнище, но е още по-силна на местно, общинско и локално ниво. Групите местни бандити обикновено подчиняват с груба сила местния бизнес, местните администратори и политически представители и контролират целокупния живот на общността с открито насилие.

Помните ли Златистия и братя Галеви, дон Цеци, Ценко от Галиче, големите батки от Бургас, тимаджиите от Варна…

Списъкът може да бъде продължен до всеки град, до всяко село. Тази локална репресивна структура на властта е всесилна и тя – естествено – играе ключова роля за избирането на местните кметове и общински съветници. Така публичният контрол над публичната власт се оказва много по-малък и незначителен на местно, отколкото на национално ниво. Централните държавни институции също са мощно контролирани от олигархията, но те все пак са под международен надзор, под окото на медиите, под санкцията на социалните мрежи и опозиционните партии и политици. На местно ниво подобен контрол е почти въображаем. Цари силен страх – и за прехраната, и за живота…

Хайде сега да си представим, че въведем система на мажоритарен избор на мястото на пропорционалния. Днес ние избираме депутати по списъчен състав в рамките на областта като всяка от партиите прави централно своята областна листа, стремейки се да включи в нея уважавани представители от региона. Избраните са с мандат на зависимост от партийното ръководство, което гневи противниците на пропорционалния избор. Хайде да отидем на мажоритарен. Избирателните окръзи ще бъдат едномандатни. Според вас кого ще изберат за депутат жителите на варненския квартал Владиславово? Най-умния, най-симпатичния, най-уважавания местен или национален лидер? Или ще изберат този, когото посочат местните тимаджийски батки и за когото ще наредят да се гласува “бароните” от няколкото ромски махали в квартала? Ще кажете – да не би сега друг да решава? Прави сте, структурата на “избора” и сега е такава. С допълнението, че кандидатите все пак са филтрирани на ниво доста по-високо от властта на местните мутренски феодали. Мажоритарната система ще превърне избора на депутати в идентичен процес с избора на местни кметове. Докато за кметове на големите градове все пак има значение коя партия ги подкрепя, за по-малките общини връзката местна мафия – избор на местна власт е много по-пряка и по видима. С мажоритарната система на едномандатни окръзи местните мутренски феодали директно ще изпращат в Народното събрание своите избраници – своите адвокати, своите финансисти, своите служители. Да, като част от мощни еднопартийни мнозинства. Мнозинства, които ще бъдат вътрешно по-зависими от локалната структура на нелегитимна власт, отколкото са сега.

Шесто: Освен наивно вярващи поддръжници мажоритарната система има мощни и добре осъзнати застъпници, които преследват една основна цел: по-концентрирана и по-зависима от олигархичното задкулисие публична институционална власт. В България зад дебата по т.нар. мажоритарна система винаги неприлично е надничала една друга важна тема – темата  за замяна на парламентарната република със силна президентска власт. В условията на фасадна демокрация, демографска криза, регионален и общностен разпад концентрирането на властта в ръцете на един добре подбран като личност президент дава широки – до необятни възможности на олигархичното задкулисие да управлява страната в своя полза чрез директно “дърпане на конците” на “силния президент”, вместо да смята формули за мнозинства и коалиции, които по-добре ще му служат. Мажоритарната система ще доведе до “силни” мнозинства. Силните мнозинства ще гласуват конституционни промени доста по-лесно от балансираните мнозинства. Едно от тези гласувания може да бъде и по формата на управление на държавата. Както казваше един мой приятел от Владиславово – “Докато туй-онуй и оп-п-а-а…”

Седмо: Популистката харизма е най-добрият механизъм за прокарване на сенчести приоритети през публични институции – бързо, “на юруш”, с възторженото одобрение на избирателите. Избирателите, които току що са гласували за своята нова надежда и не са имали още време да се разочароват от нея. Сега се намираме в една особена ситуация. Да правим ли правителство – или да не правим. Защо така тежко се чудят умните глави, които току що избрахме да отидат в Народното събрание? Чудят се, защото нещо гласовете не им стигат. Т.е. – стигат им за правителство, но не им стигат за голямата шашкъния: да сменят накуп избирателна система, формата на управление и да поставят пилота в кабината на най-мощния изтребител “президентска република”. Той пилотът, че е мераклия – мераклия е… Ама и пожарникарят е мераклия. И други гледам засукват мустак. Затова – стягайте се! Мори ви пандемия, бизнесът ви е на дъното, децата ви се разхайтиха и депресираха “онлайн”, с жена си не можете вече да се гледате вкъщи… На този фон господата, които току що избрахте се назлъндисват да управляват. Не им харесва този парламент – нов искат. Ако и той не им хареса – ще поискат трети. Не знам, не знам… Вие си решавате… Ако чакате – няма да дочакате. Ни с мажоритарна, ни с никаква. Проблемът не е в избирателната система. Проблемът е, че пак няма кого да избирате.

Прочетено във фейсбук профила Ognyan Minchev

 *Подзаглавието е епиграма на Георги Кушвалиев