Известният полски журналист Ришард Капушчински увлекателно описва структурата на властта в Етиопия при императора Хайле Селасие. Кой е най-влиятелния човек в страната след императора? Премиерът? Императрицата? Не-е, бъркате… Най-влиятелният човек е този, който може най-дълго и необезпокояван да говори “на ухо” на императора докато … го бръсне и подстригва. Да, да, бръснарят – или фризьорът на Селасие се оказва най-могъщия човек в тази страна.

Така като гледам, България май си има нов “император”. За колко дълго – не знам. Но от 15-на дни най-важната тайна в “коридорите на властта” е какво смята да прави Дългия – както  неформално наричат приятелите му лидера на най-новата популистка комета на българския политически небосклон, на партията, на която съдът отказа интригуващото название “Няма такава държава”. Е, тази именно партия сега трябва да управлява тази държава. От тази гледна точка, ключова важност придобива въпросът кой говори на ухото на Дългия? Не-е, не – бъркате, не е бръснарят. Кулоарите на властта жужат, че други хора – и най-вече друг човек много обичал да му говори на ухо. А новият лидер пък много обичал да го слуша.

Този мистичен говорител седял царствено зад едни дувари на Беловодски път, а един известен голфър – социолог бил неговия пророк.

По време на протестите миналото лято царствено седящият и неговият пророк говорели на ухото на новия лидер, че той и партията му нямат място на площада. Какви ли не са се събрали там, а пък ние – ще  излезем после, ама както трябва. Това поведение, препоръчвано на ухото на новия лидер без държава туземните политолози тълкували като твърда принадлежност към статуквото на царствения говорител, на неговия пророк и – в резултат – на новия лидер. Свидетелствам – така изглеждаха нещата отвън, а може би и отвътре. Затова ББ (от баш-бакан) изглеждаше спокоен есента и зимата преди изборите. Явно бе разчел тази принадлежност на царствения говорител към статуквото като обещание за бъдеща подкрепа. Около това обещание жужаха мислите и на туземните политолози – независимо  дали принадлежаха към силите на мира и прогреса, или се бяха приютили в реакционната прегръдка на статуквото.

Ще кажете, те политолозите и социолозите лъжат – или се лъжат…

Хайде сега, тази тема да не я отваряме. Въпросът сега е друг – вярно ли е, че бабаитът от Беловодски път пращаше сигнали “на ухо”, че статуквото е за предпочитане пред тази промяна, която искат протестиращите? Вярно е – ако  не вярвате, питайте президента. Самият той каза, че е “логично Пеевски да подкрепи Борисов в президентските избори, те са ортаци в бизнеса…” А ръководството на ДПС поясни защо няма да подкрепи г-н Радев за втори мандат  –  “Трябва ни президент обединител, а не опозиция, опонент, просто разединител.” Казват, че тези думи с още по-голяма сила са звучали в ухото на шоумена без държава.

И ах, каква изненада! Пратениците на новия кандидат-император през последните дни направо обърнаха табелата. Ето днес Тошко Йорданов казва на президента Радев:

“Ние cмe изключитeлнo щacтливи, чe прeзидeнтcкaтa инcтитуция във Вaшe лицe cпaзвa Кoнcтитуциятa и зaкoнитe нa cтрaнaтa…”

Два дни по-рано Йорданов и колегите му внасят в НС проектозакон за промяна на принципала на ЦИК – вместо от парламента, ЦИК да се назначава и контролира от президента… Дали в ухото на техния лидер някой не е започнал да говори обратното на това, което говореше от миналото лято, та чак до изборите? Ама как така, възможно ли е?

Възможно е, възможно е… И не се случва за първи път, ами се случва редовно през последните точно 30 години.

Преди всичко – да  излъжеш неверник не е грях. Обещаваш му нещо, слагаш му динената кора вместо шейна по надолнището и се обръщаш наопаки. Не вярвате ли, че стават такива неща? Ами питайте. Питайте, да речем Филип Димитров. Питайте Симеон Сакскобургготски. Питайте – два-три пъти питайте Сергей Станишев. Дами и господа, не се научихте какво ще рече балансьор. Когато видите, че балансьорът е сайдисал вашия политически опонент – гответе се скоро също да бъдете сайдисани.

Ами как иначе – баланс трябва да има

Какво ми пречи на мене, че ги пързаля онзи баш-баканите – ще реагира средния избирател. Ами какво… Баш-баканът е един, а изпързаляните, които се мислят за баш-бакани – много…

Е-е, ще кажете, защо беше нужен този езоповски език за да се изрази нещо, което всички знаят като две и две четири? Нужно е да се изразяваме по-деликатно, защото има една категория арбитри на елегантността, които се сърдят. Те били, видите ли, историци, и искали факти, а не подозрения. Един вид – архивни единици им дай, та дано повярват на това, което и сами знаят, но не им изнася да си го признаят. Тази приказка е тъжна и води към отчаяние. Защото за пореден път успешно се опитват да ни изпързалят. Казах ви кой, казах ви кога – и преди, и сега, казах ви и кой говори на ухо, и кой слуша. А и вие слушайте – дано този път запомните как става, та да избегнем следващата динена кора по надолнището…

Прочетено във фейсбук профила Ognyan Minchev