„Бой за Шипка“, художник Димитър Гюдженов
“… защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх …”
Иван Вазов, “Опълченците на Шипка 11 август 1977”
Боевете на Шипка на 11 август 1877 г. са точката на пречупване в Руско-турската война. Централната османска армия на Сюлейман паша, палачът на Стара Загора, не успява да премине прохода и да помогне на обсадения в Плевен Осман паша.
От този момент армиите на Османската империя преминават в отбрана и това предвещава неизбежния край не само на войната, но и на самата империя.*
Пет български опълченски дружини от общо дванадесет се сражават на Шипка толкова героично, че тази дата остава като нарицателно име в националната ни история.
Подвигът на опълченците, които губят петстотин тридесет и пет души, е забележителен с това, че в продължение на петстотин години българите нямат своя армия и военен опит. Четири месеца по-късно, през декември 1877 г., в битката при Шейново Централната османска армия е разгромена и пленена. Пътят за настъпление към Цариград е открит.
Паметникът на връх “Свети Никола” преди завършването му, 1928 г., Държавна агенция “Архиви”
*Горното изречение изразява мнението на автора, analizi.bg не носи отговорност пред историческата общност за него