Вечен двигател
Остаряването на младите
Особености на българското политическо статукво


Кин Стоянов

Кой казва, че у нас е имало многопартийна политическа система? В нашата татковина, в милата ни родина, вече три десетилетия се наблюдават две и само две политически сили:

Партията на Лапачите и партията на Зяпачите

Лапачите лапат, а Зяпачите зяпат… Зяпат и зеят срещу Лапачите:

– У бре! Стига сте лапали! Не наяли се! Да ви приседне дано! Да се пръснете от преяждане…

Мине се, не мине време – народният гняв избухва и като буря започва да клати клона на властта, където са се вкопчили да лапат Лапачите. Бурята обрулва по-лабавите Лапачи и те се изтърколват от клона на властта.

На освободените места по клона на властта мигом се вкопчват най-близко стоящите Зяпачи… и веднъж докопали се – мигом се превръщат в Лапачи.

Обрулените Лапачи, щом се отърколят на улицата, веднага Зяпачи стават и започват да зеят срещу Лапачите:

– У бре! Стига сте лапали! Не наяли се! Да ви приседне дано! Да се пръснете от преяждане…

Така действа вечният двигател на българското политическо статукво. Ето защо ще си позволим следния апостроф към безсмъртните стихове на поета – революционер, гения Христо Ботев:

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не ще граби после народа

земя и небо, звяр и природа

няма да бъдат нему в угода…

 

 

 

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter