След щурма на Бастилията, офорт от 1789 г.

След стихийна атака на тълпите от парижките предградия на 14 юли 1789 г. пада крепостта “Сен Антуан”, известна като Бастилията.

Няколко хиляди души се изправят срещу крепостта, защитавана от 98 инвалиди и 32 швейцарци.

При щурма загиват десетки от атакуващите и е ранен един от защитниците. Комендантът на Бастилията се предава на бунтовниците и независимо, че безопасността на защитниците е гарантирана от водачите на бунта, на Гревския площад тълпата изтръгва няколко души от конвоя, отсича им главите и ги разнася набодени на пики из Париж – виж  приложения офорт.

Бастилията е възприемана като символ на кралския политически терор. След превземането ѝ затворниците са освободени и разнасяни на ръце от революционната тълпа.

В този ден в Бастилията е имало седем затворници – четирима  фалшификатори, двама психично болни и един обвинен в блудство със сестра си.

Единственият известен затворник Маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, осъден за отровителство и содомия, е преместен десет дни преди това в клиника за луди, защото на 2 юли от прозореца на килията си обявява, че в крепостта избиват затворниците и призовава народа да дойде и да ги освободи.

Пиер Франсуа Палуа, нает да събори Бастилията, поставя върху развалините ѝ табела с надпис:

“Тук се танцува и всичко ще бъде добре”.

Станислав Маяр, участник в щурма на Бастилията, съставя списък на 662 души, щурмували крепостта, и посочва професиите на участниците – гвардейци, войници, търговци, служещи, учители, работници, занаятчии и бакали.

Първият затворник в “Сен Антуан”, четири века по-рано е нейният строител Хуго Обрио, префект на Париж, обвинен по време на антисемитски погроми във връзка с еврейка и освободен след четири години от разбунтувалите се парижани.

Маркиз дьо Сад след революцията е съдебен заседател в революционния трибунал, осъдил краля на смърт.