АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: #МалкиСофийскиИстории. Сезон втори
О, МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО: 49. Мини ВЕЦ в София – защо през 1900 г. да може, а в 2020 г. – не?
Докога ние, софиянци, гражданите на надарения от Бог град София ще чакаме микровецовете


арх. Петър Диков

ВЕЦ “Панчарево”, снимка : Националния политехнически музей

София е град, надарен от Бог. С всичко – с кръстопътното си място, с природата си, с планината Витоша, с плодородното си поле, с историята си. Най-вече обаче е благословен с водата си – седем извора на минерална вода. Някои с прекрасна вода за пиене и за трапезата, някои за възстановяване на здравето и за лечение. Може би най-голямата привилегия на софиянци обаче е да пият от чешмата снежна вода – това е възможност, с която много малко градове в света могат да се похвалят. Освен че от много години софийската вода е известна с прекрасния си вкус, тя има и друго предимство – идва от високо и освен чистота и добър вкус, носи и потенциална енергия. Не случайно първата Водноелектрическа централа на Балканите – ВЕЦ Панчарево, е построена до София между тогавашните села Панчарево и Кокаляне, сега квартали на столицата.

Забележете – годината е 1900 и добитото електричество отива основно за новооткритото трамвайно движение и за градското улично осветление на София. Водният пад е 55 метра, а мощността е 1.6 мегавата. При пускането на Рилския водопровод от яз. „Бели Искър“ до София се разширява другата най-стара електроцентрала на София – ВЕЦ „Симеоново“ – електрическа централа, която е съвсем близо до центъра на града и увеличава мощността си от скромните 0,68 MWt на впечатляващите за онова време 2,8 MWt.

След изграждането на яз. „Искър“, през 1956 г. се пускат още две ВЕЦ – „Пасарел“ и „Кокаляне“ с обща мощност 58 MWt

Както се вижда нашите предшественици, без да се обявяват за еколози и за поддръжници на възобновяемите енергоизточници, са мислили и са работили мъдро и само и единствено в полза на София и за благото на софиянци.

Оказа се, че използването на тази енергия, дадена от Бог на София има още неосъществени възможности, предоставени от развитието на новите технологии

Почти две години след като започнах работа в Столична община, съвсем случайно до мен достигна материал – проучване от 2003 – 2004 г., доколкото си спомням, на датска фирма, за изграждане на микро ВЕЦ по напорните магистрални водопроводи в София.

Потенциалните локации на тези централи са в южната част на Столицата и са осем

Неясно защо тази разработка не бе получила развитие. Проектът бе в ресора на зам. кмета по инвестиции и строителство. Когато зададох въпроса защо няма движение по великолепната идея, отговорът прехвърли отговорността в моето поле – няма разработени и приети подробни устройствени планове за местата на тези централи. От осем места, определени в проучването за микро ВЕЦ, шест нямаха проблем, тъй като се разполагаха на общинска земя. В два случая трябваше да се отчуждават частни терени. Бяха подготвени и вкарани в процедура не само подробни планове за самите микро ВЕЦ, но и планове за свързването им с ел. системата на София.

В края на 2013 г., на изнесена сесия на Общинския съвет за бюджет 2014 г., презентирах проекта за изграждане на микро ВЕЦ в София като предстоящ. Това получи широк отзвук в медиите. И съвсем основателно:

4 до 7 мегавата потенциална електрическа мощност, получена докато се къпем, мием си чиниите или пускаме водата от тоалетното казанче

Мощност, която е достатъчна да покрие голяма част от консумацията на електротранспорта и уличното осветление на София.

И така НАГ си изпълни задачата за градоустройствена осигуреност…

Движение обаче оттогава няма. Не само през двете години, в които все още работех в Общината, но и следващите седем до сега…

Иначе говорим много за възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност, особено в последните две-три години…

В края на миналата година се проведе „общественото обсъждане“ на така наречената Програма за София – планът, който трябва да определи и да насочи за възлагане и разработка проектите, с които Столична община ще търси европейска финансова подкрепа. Съвсем добронамерено и писмено предоставих мои бележки и предложения към разработващия екип. Едно от тези предложения и единственото, което бе записано, че е прието, бе да се включат проектите за микро ВЕЦ за програмния период 2021-2027 година. И като отговорник за бъдещите проекти е записана, забележете –

„Софийска вода“ – концесионерът, който след 3 години ще трябва да сдаде активите на концедента…

Мъдро…

А ние, софиянци, гражданите на надарения от Бог град София ще чакаме…

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter