АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: #МалкиСофийскиИстории. Сезон втори
ПАМЕТТА, КОЯТО ЗАПОЧНА С РАЗРУШЕНИЕ: 59. Паметникът 1300 години България – една друга история
Част първа или как „Паметникът пред НДК грейва във фешън оранжево…“


арх. Петър Диков

Преди 88 години на 28.10.1934 г. е открит официално Мемориалът на Първи пехотен Софийски и Шести пехотен Търновски полк от Първа пехотна „желязна“ Софийска дивизия. Мемориал, който бе разрушен, за да се изгради паметникът „1300 години България“ – един паметник с тъжна история, история с политически привкус – и при създаването му, и при съществуването му, и при разрушаването му.

Началото е през 1979 г. по време на изграждането на така наречения тогава Културно-конгресен център /ККЦ/ на територията на съществуващите там казарми и гара „Перловец“.

Авторите на паметника са впечатляващи професионалисти – скулпторът Валентин Старчев, архитектът Атанас Агура и конструкторът Румен Младжов.

По ирония на съдбата точно имената на авторския колектив, които бяха изписани с бронзови букви върху една от стените на паметника, първи паднаха в жертва на любителите на цветни метали…

За отбелязването на 1300 годишнината на българската държава през 1981 г. бяха издигнати два супер монумента – единия в Шумен с автор Крум Дамянов и другия в София с автор Валентин Старчев.

И двамата прекрасни скулптори, оставили диря в българското изкуство…

И двамата по онова време бяха асистенти в катедра „Рисуване“ на ВИАС – така се казваше сегашният  Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Тогава аз бях студент по архитектура и Старчев водеше упражненията по рисуване на групата ни.

Крум Дамянов е майстор на монументалната скулптура – великолепния Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“ според мен е най-впечатляващата му творба.

Валентин Старчев е майстор на малката пластика – копие на неговата „Пиета“, се намира в музея на Ватикана.

За архитектурния комплекс „Създателите на Българската държава“, край Шумен през 1978 г. се прави национален конкурс, в който участват 15 колектива. Първа награда и възлагане печели екипът със скулптор Крум Дамянов и арх. Благой Атанасов.

Монументът, разположен в най-високата част на Дунавската равнина – Шуменското плато – на 450 метра н. в. се изгражда за повече от две години.

А паметникът „1300 години България“ в процеса на строителството на НДК се възлага пряко на колектив с ръководител Валентин Старчев и се завършва за уникално кратък срок – по-малко от 8 месеца.

В първоначалния си вариант той е предвиден да се изпълни подобно на „Създателите на Българската държава“ изцяло от видим бетон и с апликирани бронзови пластики.

Все пак липсата на време довежда до промяна – изпълняват се две бетонови призми, а най-високата част от паметника, която носи крилото, символизиращо полета на съвременна България, се прави с метална конструкция. И всичко това се облицова с гранитни плочи.

Бетоновите тела, вероятно поради кратките срокове, се изпълняват извънредно некачествено, което води до необходимостта от значителни допълнителни пълнежи за изравняване под облицовката. Хора от екипа разказват, как облицовката се е поставяла до деня преди откриването.

В последния момент са фугирали плочите със специална хидроизолационна смес, внос от Швеция, която е трябвало да съхне поне 48 часа, за да изпълнява предназначението си да не допуска проникване на вода под плочите.

В очакване на партийното и държавното ръководство, както и на официалните гости…

На следващия ден сутринта обаче, за церемонията по откриването, екип на пожарната „измил“ паметника, и така отмили и незасъхналата смес за хидроизолационно фугиране.

Това е много вероятно да е една от основните причини за последвалото масово отлепване и падане на гранитните плочи на облицовката.

Аз съм израснал на ул. „Раковски“ и бул. „Евлоги Георгиев“ и съм свидетел на събитията по премахването на казармите и гара „Перловец“ и изграждането на НДК.

Зная, че Монументът не се харесваше на софиянци още от неговото откриване

В квартала бяха го кръстили „Седмокрилия петох…йник“

Този негативизъм се задълбочи с разрухата му, която започна още преди 1990 г., но силно се ускори след това.

Първи започнаха да падат в жертва на любителите на цветни метали бронзовите букви от „обяснителните“ надписи по монумента. Успоредно с това масово се отлепваха и падаха и гранитните плочи от облицовката.

Когато постъпих в общината през 2006 г. разрухата бе пълна.

Паметникът освен неприемлив като вид, беше станал и опасен за хората в парка

Най-важната и първостепенна задача бе да се обезопаси.

Вече беше ограден, но това явно не бе достатъчно, защото в оградената част влизаха постоянно хора и то не само „любители“ на цветни метали, които бяха започнали освен бронзовите букви да изрязват и парчета от скулптурните композиции.

Не липсваха и любители на силни усещания, за да се катерят по паметника. Това, че до тогава нямаше пострадали хора бе цяло чудо. Почистването на зоната около монумента, както и необходимото премахване на цялата все още останала облицовка, бе сложно и скъпо мероприятие.

Най-скъпата част бе наемането и изграждането на скеле, по което да се работи – частта  на паметника с крилото бе с височина 35 метра – височината на 13 етажна сграда.

За да спестим средства на общината, приехме варианта „реклама срещу ремонт на фасада“, който бе доказал, че работи в годините преди това. И след преговори с рекламни фирми, те осигуриха скелето срещу поставяне на техни рекламни пана, с които го покриха. Това имаше и допълнителен ефект – закриваше не много приятната гледка на работата по почистването. Най-сложната и рискова работа бе премахването на бетоновата плоча на кота 35 м. и пълнежа под облицовката по двете бетонови тела. Този пълнеж на някои места бе с дебелина над 30 см., „армиран“ с мрежа 6 мм.

Под облицовката на високото тяло се оказа, че има една впечатляваща метална конструкция в много добро състояние. В комбинация с двете бетонови призми и бронзовите скулптурни пластики, целият комплекс стоеше много съвременно и модерно.

По това време имах и няколко срещи с автора на монумента – проф. Валентин Старчев. Той съвсем естествено защитаваше своето произведение и желаеше то да се запази в оригиналния си вид. Мисля, че успях да го убедя, че в новия си очистен от фалшивите лепки и облицовки и тежки монументални обеми вид, паметникът с малко дообработка може да остане в основната си идея, но да получи по-модерен и естетически образ. Дори в един момент той сподели, че по време на изпълнението е мислел да остави високото тяло само на метална конструкция и без облицовки.

В подземната част на паметника можеха да се върнат плочите на загиналите от Първи и Шести пехотен полк и в пространство да се оформи своеобразна крипта на тези герои, загинали за свободата на България.

По време на „почистването“ Паметникът „1300 години България“ бе една от любимите медийни теми и нямаше събитие с мое участие, на което да не ми се зададе въпрос за бъдещето му. На една пресконференция на 24.06.2009 г. някой от журналистите ми зададе въпрос какво ще стане с паметника и аз на шега отговорих, че ще боядисаме металната конструкция в оранжево…

На следващия ден във всички медии това бе основна новина – „Паметникът пред НДК грейва във фешън оранжево…“.

Следва продължение…

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter