През 1879 г. Фердинанд дьо Лесепс, ръководил строителството на Суецкия канал, организира Всеобща компания за междуокеански панамски канал, в която се включват 800 хиляди акционери. След десет години се оказва, че са похарчени два пъти повече пари от планираното, а е изпълнена една трета от работите. Проектът е погрешен – планира  се канал на океанското ниво без шлюзове, а това се оказва невъзможно.

Французите независимо от високото си тогавашно ниво на медицинската наука учудващо подценяват опасността от маларията в района и по време на техния опит да построят канала загиват над 28 хиляди работници. Компанията банкрутира и във Франция се разразява знаменитият Панамски скандал, установява се грандиозна система от подкупи на депутати, министри и вестници, които да пишат фалшиви новини за строителството, за да поддържат високи цени на акциите. Разоряват се стотици хиляди души.

Лесепс и прочутия строител на Айфеловата кула Густав Айфел са осъдени на затвор и глоби за мошеничество в особено големи размери, но не е осъден нито един от получилите подкуп. Името “Панама” става във Франция нарицателно за афера с грандиозен мащаб.

Реализацията на канала се оказва възможна едва когато на 18 ноември 1901 г. Съединените американски щати се договарят с Великобритания да получат изключителното право да строят Панамския канал. Работите са възложени на инженерния корпус на американската армия. Военните лекари Уолтър Рид и Джеймс Каръл установяват, че жълтата треска се предава с ухапване на комар, и 1500 души предприемат кампания по унищожаване на местообитанията на комарите, в резултат на което и до ден днешен зоната около канала е едно от най-здравословните места в света.

За ръководител на строежа е определен железопътния инженер Джон Франк Стивънс, който след построяването на Панамския канал е командирован в Русия през 1917 за да реконструира Транссибирската железопътна магистрала.

На същия ден, 18 ноември, точно две години след като САЩ получават правата да строят Панамския канал, те сключват договор с Панама, според който САЩ получава безсрочно право на окупация и контрол над коя да е част от Панама с цел отбрана на канала. И САЩ се възползват нееднократно от този договор, за да се намесват и фактически да определят вътрешната политика на Панама, като панамците организират периодично безуспешни бунтове срещу североамериканския контрол над страната им.

Снимки на строежът на Панамския канал, 1912 г.