Темата
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Нашата народна душа боледува. Това е по-важно, отколкото да ни боли главата
Здравето на народната душа би следвало да е основната тема на Народното събрание, правителството, президента, съдебната система, медиите...


Петко Симеонов

Учените изследват живия човешкия мозък с най-мощни микроскопи. Виждат тъкани, съдове, неврони, клетки, атоми, че надничат и в атома. Търсят да видят мисъл, чувство, усещане. Не става. Гледан отвън в живия мозък няма нищо духовно.

Тази граница между между мозъчната клетка (гледана от “вън”) и духовното преживяване в клетката (чувстваното от “вътре”) е непреодолима, необяснима, неразбираема. Върху нея има многовековни спорове, хилядолетни хипотези.

Но същата тайнствена граница излиза вън от мозъка. Пред вас е картина. Да кажем Джокондата. Изследвайте боите, рисувалната дъска, стигнете до молекули, атоми, че и оттатък. Няма да откриете нито радост, нито възхита, нито ще видите въпросите, които предизвиква картината. Джокондата се оказва като мозъчната клетка. Гледана “отвън” – едно, гледана “отвътре“ – друго. Като “мозъчната клетка” са всички картини, пластики, паметници, инструменти…

Дори думите в езика са “клетки”. Покажете на човек незнаещ български думата “обич”. Всичко ще опише и измери, но обичта няма да “види”. На повечето от нас, ако покажат йероглиф, всичко ще кажем, само не и какво значи. Йероглифът е “клетка” от друга общностна душа.

Разликата мужду мозъчните клетки и “клетките” вън от черепа, е проста. В мозъчните е душата на личността, във външните е душата на Общността, към която принадлежим. В едното сме АЗ, в другото НИЕ. Чрез “външните клетки” индивидите надмогват физическата си ограниченост и са в душата на народа, в душата на цивилизацията, на човечеството…

Чрез “външните” ставаме повече от себе си. Надмогваме пространство, време, граници. За да опазим “външните” клетки на своята душа, сме създали държавата, международните договори и споразумения.
Външните “клетки” са културата. Затова културата е важна! Чрез нея човека става голям, значим, безсмъртен, силен. Той векува… Или е принизяван, мачкан, чувства се по-малък, по-смъртен, по-страдащ, по-слаб… 

Нашата народна душа боледува. Това е по-важно, отколкото да ни боли главата. Здравето на народната душа би следвало да е основната тема на Народното събрание, правителството, президента, съдебната система, медиите и на нас виртуалните стопаджии…

Източник: Фейсбук

 

 

 

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter