Петър Бояджиев е роден на 3 юли 1941 г. в Шумен в семейство на чиновник. Завършва гимназия в родния си град. След казармата е приет да учи математика в Софийския университет. В навечерието на ІХ конгрес на БКП през 1966 г. заедно със своя приятел Алфред (Фреди) Фосколо разпространяват позив с искания за излизане от Варшавския договор, за свобода на сдруженията и многопартийност. Държавна сигурност го поставя под наблюдение и го задържат на 15 август 1968 г. – месец преди нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия.

Предлагат му да сътрудничи на спецслужбите, като замине във Франция и проникне в емигрантските среди. Заради отказа е осъден на 12 години затвор при строг режим. Разбирайки това, майка му изразява негодуванието си и е затворена в психиатрична клиника, където няколко месеца по-късно слага край на живота си. Бояджиев е изпратен в политическия отряд на Старозагорския затвор, където следват поредица от опити да бъде вербуван за агент на ДС и изпитва на гърба си цялата гама от физически и психически методи за натиск на репресивната машина. Освободен е след изтичане на наказанието на 3 май 1978 г. На 06. 08. 1981 г. ,спява да напусне България, като един Едмон Дантес, скрит в в резервоара на микробуса който се вижда на снимката.

На няколко пъти вече срещам упреци към Христо Иванов поради майка му. Днес пък агентите на държавна сигурност, назначени за депутати от ДПС, отново се опитаха да си присвоят съпротивата на мюсюлманите в България от май 1989 година. Като пряк участник в тези събития и то на възлово място ще кажа няколко неща.

В ДПС няма и никога не е имало и един човек от участниците или организаторите на тези манифестации

При създаването на ДПС имаше няколко необвързани с ДС, но и от тях никой не е участвал в събитията. По-късно и тези необвързани с ДС отекоха в канала, изгониха ги.

Сега за майката на Христо Иванов. Нейното име чух при обявяването на клубът за гласност през ноември 1988 година. Тя е защитавала по-късно преследваните мюсюлмани. Качиха в мрежата и едно видео където тя защитава тогавашният Меди Доганов. Това е някъде краят на 1989 година.

Нека обясня, в онзи момент за всички нас Меди Доганов беше един политически затворник

Освен хората от Държавна сигурност никой от нас не знаеше, че той е агент. Не са подозирали това дори и най-близките му съзатворници от онова време. Аз също съм защитавал Меди Доганов и дори нещо повече, аз съм предал неговото име, както и други имена на председателя на Международната федерация за правата на човека в Париж, който непосредствено след 10 ноември 1989 г. посети България и се срещна с Петър Младенов, и поиска освобождаването на хората от този списък. Истинският Ахмед Доган беше разкрит по-късно, но медийно той имаше огромната защита на ДС, които владеха медиите тогава. Очевидно, сме останали малко хора, които познаваме този период и хора като Данчо Ментата и Карадайъ използват това. И нека добавя. Забележете, днес Крадайъ говори 10 минути от парламентарната трибуна и през това време четеше до запетайката написаното му от Доган. Така е при тях за важните неща. Обърнете внимание, че Христо Иванов говори също доста, но нямаше и ред написано, защото си познаваше материята и защото не е мъжка секретарка.

Прочетено във фейсбук профила Europeen Dialogue