Онзи ден прочетох, че се е провел протест на горублянци срещу блокирането на имотите им за парк. Протестиращите затворили Цариградско шосе за час. Архитект Янита Тарабанова от Инициативния комитет казала:

„Не искаме оставки, нито пък искаме някой да бъде назначаван. Искаме да ползваме нашата собственост. Имотите ни стоят блокирани вече 26 години с отреждане за озеленяване. Никой не прави подробни устройствени планове за тези зони, нито ще се изкупуват за паркове. 26 години стоят блокирани. Искаме в момента ПУП с отреждане за строителство за тези терени“.

Това ме връща в 2008 г., когато се правеха обсъжданията за изменението на ОУП София. В район Младост срещите с гражданите (защото бяха повече от една) бяха в училищен салон (не помня в кое училище). Събираха се повече от 600 – 700 души (салонът беше претъпкан, а някои тогава ме обвиняваха, че правя формални обсъждания…).

На първия ред в салона обикновено седяха всички борци срещу „презастрояването“ на Младост и с бойки изказвания призоваваха хората да протестират. Хората бяха нервни и ядосани – викаха, обиждаха, свиркаха. И с основание, защото това, което се случваше до тогава бе наистина нагло и безочливо, с частични градоустройствени изменения, върху детски площадки и изградени зелени площи, на възстановена „земеделска“ земя, се строеше масово. И хората разбираха едва когато се появят багерите.

 И на всички им бях виновен аз – човекът, който съсипва София…

Независимо от факта, че тази ситуация я бях заварил. Все пак тогава аз олицетворявах действията на Общината. На тези обсъждания обяснявах защо има ново строителство, какво ще направя аз като Главен архитект за да го огранича – да  се завършат и приемат цялостните планове на комплексите при пълна прозрачност и информация за гражданите какво се предвижда и определяне на тези частни имоти, които са възстановени върху зелени площи, детски и спортни площадки и т.н. за озеленяване. И какво трябва да направи общината, за да се осъществи това ограничаване

 – да отчужди частните „земеделски“ имоти, предвидени според цялостните планове за зелени площи

Тези цялостни планове на Младост бяха приети година по-късно и само с няколко възражения – от  собственици на имоти, предвидени за озеленяване – влязоха  в сила.

Аз и тогава и сега нямам проблем да обяснявам какво се случва, защо се случва и какво трябва да се направи, за да има разумен компромис между правата на собствениците и интересите на гражданите.

След това се проведе обсъждането в Горубляне в залата на културния дом. Залата беше претъпкана, имаше и правостоящи. Вероятно повече от 7 – 800 души. И отново аз бях престъпникът – защото преча на собствениците на терени в Младост да строят – възстановените  имоти там в преобладаващата си част са на горублянци. Защото собствеността на техните дядовци, отнета от комунистите преди 60 години, не може да се застрои и някои, които са дошли от някъде си да живеят в София да се разпореждат с имотите им. И защо техните ниви между Младост и Горубляне са предвидени за парк, а не за строителство на блокове. И там викаха, свиркаха и обиждаха.

Борците за правда от първия ред от Младост обаче, бяха на последния ред на балкона…

И не казаха нито дума. Да обяснят на горублянци защо викаха и свиркаха в Младост.

Аз и там обяснявах, само че вече на другата страна, как земите, които са за озеленяване, следва да се отчуждат и собствениците да се обезщетят. По закон и в съответствие с устройствените планове.

Е, обясних, че срокът е дълъг – 15години (аз предложих удължаването, заложено в ЗУЗСО – в ЗУТ беше 5 години) . Хората проявиха разбиране – и  те живеят в града ни, и те искат добра среда. И зачакаха.

Общият устройствен план  беше приет и от гражданите, и от Столичния общински съвет, и от Министерския съвет

Това беше преди 13 години.

Нека сега да отидат борците за зеленото да обяснят на собствениците от Горубляне какво ще се прави… Дали бъдещият парк на Младост да остане или да се застрои…

Другото е, както бях писал преди време, да се чака новия 9-ти септември – всичко да стане общонародна собственост. И собствениците да пият по една студена вода, а активистите срещу застрояването да обявят, че са победили.

А за мен да продължават да пишат по форумите

„В една нормална държава този човек щеше да говори на роднините си през решетките…“.

 Дали ще познаете кой велик спасител на София е написал това? Предлагам му да отиде да си поговори с горублянци…

А на десните хора, към които се причислявам и аз (май и този спасител), да обясни как се грижи за свещеното и неприкосновено право на собственост, един от четирите стълба на демокрацията и изрично защитено от Конституцията ни…

Повече в сайта на автора!