Старите ленти
ПЕТЪР ДИКОВ: 10. Туризмът в България или лекува ли се рак
Летен ретро маратон – 21.04.2009


арх. Петър Диков

Дойде лятото…малките Софийски истории ще са в почивка до 01.09.2022. През това време предлагам на читателите стари мои писания по общи теми, които бях издал 2011 г. в една скромна книжка със заглавие
„Вече съм го казал…и какво от това“…
Тези материали са от преди 12-13 години…На мен обаче, не знам защо, ми звучат актуално…Любопитно ми е на вас как ви се струват. Мислех да нарека поредицата „Усмивки от старите ленти“…но като ги прочетох и си ги припомних, не знам усмивки ли са, гримаси ли са…та остана само „Старите ленти“…

Вероятно някой ще попита какво общо има ракът с туризма в България?

Малко хора знаят какво представлява ракът като болест. Това е „полудяване” на група клетки и тяхното безконтролно и много бързо размножаване. Те се развиват за сметка на целия организъм и започват да го „ядат” и впоследствие, когато организмът не ги издържи и умре, умират заедно с него.

Ракът като процес е аналогичен с това, което става в последните десет години с нашия български туризъм

Погледнете нашите курорти – и  летни и зимни и се сетете за рака. Аз като проектант съм бил участник в процесите и в известен смисъл и съучастник в резултатите, за което разбира се си нося моята вина. Много пъти обаче съм убеждавал инвеститорите на проектите ми – строите  хотели, печелите от определен природен ресурс – море, планина, гора, писта.

Унищожавайки него, унищожавате и вас самите, овладейте мераците си за максимални печалби

Уви, резултатът в повечето случаи бе нулев, инвеститорите настъпваха, настъпваха и печелейки много, постепенно съсипваха природата, благодарение на която съществуваха.

И това ставаше със съучастието на нас – архитектите – проектанти, на строителите, на местната администрация..

А хората на върха на пирамидата, които бяха овластени и задължени да управляват процесите в държавата отстъпваха, отстъпваха, отстъпваха…

За разлика от тези хора в управлението, нашите и чужди инвеститори обаче когато усетиха, че първите симптоми на рака вече са налице – а  това стана видимо преди две-три години – реагираха  светкавично. От хотели преминаха на ваканционни жилища. Каква е разликата – при  хотела рискът се носи от инвеститора – той  трябва да го работи, да привлича клиенти, да изкарва пари, за да връща кредити, докато при ваканционните жилища за инвеститора практически няма (или може би вече трябва да се каже нямаше) риск— той строи, продава, възстановява си парите веднага, прибира печалбата и оставя проблемите на многото малки собственици, купили жилища (повечето чужденци), на общината и на държавата като цяло – защото  всичко това се случва в държавата България все пак.

А проблемите които заварват новите собственици на ваканционни имоти, когато си ги получат, са десетки

Липса на инфраструктура, липса на благоустройство, липса на обслужване, липса на регламентирани взаимоотношения в едно съобщество (т.н. етажна собственост) и т.н.

Отговорът на въпроса „кой основно спечели дотук” е ясен за всички

Ала всички си мълчат. Не е трудно да отвори човек историята на развития свят от началото до средата на XX век и да прочете къде и как в пазарната икономика се перат най-много пари. В големи количества и качествено. И сградите на пясъка станаха законни, а документацията им е някъде дълбоко в чекмеджетата на администрацията и презастрояването е “спонтанно” и нарушенията са случайни.

Ако се върнем дванадесет години назад ще видим едно от малкото стратегически действия извършени от държавата с цел управление на процесите в туризма в България – или  по-скоро наложени отвън на българските власти – това  е изработването на териториално-устройствените планове на Черноморските общини, възложени и платени с пари на Световната банка.

Създадени през периода 1995-1997г. те бяха една разумна рамка за развитие, изготвена комплексно и научно. Впоследствие дори се създадоха специализирани звена на държавната администрация (МРРБ) в Бургас и Варна за контрол и изпълнение на плановете.

Не е лошо някой да извади тези планове и да ги разгледа и да установи колко верни и точни бяха те

И да попита защо никой не ги спази, кой не проконтролира прилагането им и кой разтури скоропостижно тези специализирани звена за контрол и координация?

А туризмът ни* откровено е болен от рак

В опасна и злокачествена форма. Тук говорим не само и не толкова за основните курорти на България, а за цялото крайбрежие на морето от Шабла до Резово, за значителни територии в Родопите, Рила и Пирин.

Що се отнася до големите ни курорти: Слънчев бряг; Златни пясъци; Дюни; Елените; Банско; Пампорово; Боровец, за които основно се коментира презастрояването, е много важно държавата – подчертавам  държавата – да вземе стратегическо решение за бъдещето им. Защото аз смятам, че независимо от всички налични негативи в момента, те имат бъдеще и в сегашния си вид. Но това бъдеще трябва да се определи и да се води държавна целенасочена политика по реализирането му.

Например Слънчев бряг може да стане европейския “Лае Вегас”, където плажът и морето не са основното, а само допълнителна екстра. И в момента това е може би “най-купонджийския” курорт в Европа. Липсва му добра реклама, липсва му цялостна визия, липсва му доокомплектоване с обслужващи обекти, липсва му добро благоустройство и са му убийствено много сергиите.

“Златни пясъци” може да се оформи като “Източноевропейския Монте Карло”. Защо четем, че Черна гора ще прави “Монако на Адриатика”, а ние на практика го имаме, но и там сергиите със сутиени, бикини, фланелки, маратонки и други трябва спешно да изчезнат. Тези примери давам само като възможни варианти. Важното е стратегическите решения да се вземат веднага.

А те са изработване на цялостна визия, може би временен мораториум върху строителството в определени зони, добри норми и правила, тежки наказания за нарушителите, безкомпромисна дисциплина и всичко това трябва да стане на момента.

И нека да отделим туморните образувания като отделен проблем и да стартираме главно с още здравия ресурс. Защото сега наред са балнеокурортите, планинските ни градчета, селищата с културно-историческо наследство. Ако се допусне възпроизводство на това, което стана с морето и ски курортите и при тях, то ще се зачеркне тотално България като добра туристическа дестинация.

В този материал не са включени другите важни задачи на държавата – националната транспортна инфраструктура, политиката с кадрите, сигурността на туристите, националната реклама, но те сами по себе си са отделни големи теми.

Трябват идеи за справяне със ситуацията, трябва политическа воля за овладяване на болестта и главно за спиране на метастазите, трябват спешни действия по прилагане на терапията.

Може би най-подходяща е лъчетерапията

Всичко на светло и ясно, всичко под светлината на прожекторите на обществения интерес.

Ако насреща обаче поставим липсата на качествена администрация – особено  в малките общини, липсата на контрол и главно това, че в основата на проблема стоят страшно много интереси и много, много пари

ще си дадем сметка колко трудно ще е лечението, каква воля трябва и как самия организъм (Република България, член на Европейския съюз) трябва да иска да оживее, като се пребори с болестта.

Иначе скоро – може  би до пет-десет години – ще  пеем заупокойна молитва и за туризма в България. Употребявам този израз за втори път след земеделието. За съжаление ние с особен мазохистичен унес режем два от основните стълба – туризмът  за миналата година е с принос от 14,5% в брутния вътрешен продукт на България – на  които може да се крепи и развива икономическия просперитет на България и българите. За радост на всички комшии.

*Или поне развитата част от него – морския и ски туризъм

ПЕТЪР ДИКОВ: 9. Строителството – грешникът, който носи много пари
Летен ретро маратон – 30.09.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 8. Българското земеделие – срамът на политиците ни
Летен ретро маратон – 31.08.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 7*. За няколко мандата повече
Летен ретро маратон – 14.05.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 6. По-дълго за късата памет
Летен ретро маратон – 06.10.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 5. Администрацията – не стреляйте по пианиста, той толкова може…
Летен ретро маратон – 12.09.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 4. Равнис по Хърватска
Летен ретро маратон – 03.06.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 3. Закони за частна полза
Летен ретро маратон – 12.03.2011

ПЕТЪР ДИКОВ: 2. Протестът в квартал „Гевгелийски“ или как шестдесет години лъжи ни направиха перфектните егоисти
Летен ретро маратон – 07.04.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 1. Престъпление и наказание
Летен ретро маратон – 25.06.2009

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter