Плановият седемгодишен период на Европейския съюз 2007 – 2013 г. премина четвъртата си година. Остават три. Тези три години са важни за успешното приключване на текущия планов период, като оценката сигурно ще бъде доколко ние като държава-членка, сме могли да се възползваме от солидарността на нашите европейски партньори, която те  демонстрират посредством предоставената ни финансова помощ за развитие на проблемни сектори от нашата икономика и общество.

Друг е въпросът, който в настоящия момент изобщо не се коментира – за  общия ефект от усвояването на тези средства…

Дали тези средства изначално са разпределени в сферите, които осигуряват с най-добро, ефективно и бързо въздействие върху цялостното ни развитие…

Дали конкретните мерки, обекти и дейности са подбрани най-целесъобразно. За съжаление това ще го коментираме – ако  изобщо се сетим – след  2013 г.

Следващите година и половина – две обаче са изключително важни за нашата подготовка и за нашите усилия за добра ефективност на действията ни в плановия период 2014-2020 година.

Този период е много важен за осъществяване на полезен и конструктивен обществен и политически дебат за нашите намерения, нашите изисквания, пък ако щете и нашите условия и претенции към структурата, приоритетите, размера и най-важно целите на финансовата подкрепа на ЕС към България.

Като тези цели безусловно следва да бъдат съобразени с общата европейска политика, но задължително те трябва да бъдат и в посока на нашата национална стратегия за развитие – доколкото я имаме.

Най-важното за този дебат е да бъде свободен от политиканстване, предизборни страсти, лични амбиции и лобистки приоритети

Нека да се проведе при ясното съзнание, че ако плановия период 2007 – 2013 г. може да се счита за подгряващ за България, то периодът 2014 – 2020 ще бъде решаващ дали страната ще бъде равнопоставен и равностоен член на Европейския съюз или окончателно ще се затвърди като държава втора категория и заден двор на Европа.

Искреното ми желание е настоящият материал да се възприеме като начало на дискусия по същество, а не като повод за коментари защо го пиша. Той е предизвикан от едно предаване в национално радио, в което водещия журналист зададе няколко пъти на високопоставен държавен чиновник конкретния въпрос:

„За какво ще иска пари България от ЕС”…

и отговорите, които получи бяха дотолкова уклончиви, че чак безсмислени.

Разбира се, че когато се зададе този въпрос е добре да се определят една група от възможни отговори, които не да насочат и да дадат конкретност, а по-скоро да очертаят контура на бъдещ диспут.

За да се систематизират темите е добре в началото да се определят целите.

Първо разбира се следва да се формулират общоевропейските (Е). Те без съмнение са три:

Е.1. да развием транспортната инфраструктура, защото още римляните са казали, че територията на една държава се простира там, до където са пътищата ѝ. В тази посока ние определено ще трябва да продължим да имаме не само подкрепата, но и натиска от страна на Европейския съюз, тъй като България е част от територията на ЕС;

Е.2. да подобряваме екологията, защото една от най-важните части от съвременната „религия” на ЕС е екологията;

Е.З. да осигуряваме равномерно развитие на цялата територия на България – това е европолитика за цялостно регионално развитие, следваща един от основните принципи на Съюза.

Значително по-сложно ще е определянето на нашите приоритетни национални цели (Н).

Според мен те също следва да се сведат до три. И бих предложил моя вариант:

Н.1. развитие на модерно земеделие и то основно с екологична насоченост;

Н.2. подкрепа на образованието с цел довеждането му до равнището на

западноевропейското;

Н.3. ускореното изграждане инфраструктурата на науката  въз основа интеграцията и специализацията ѝ, координирано с европейската наука.

Тъй като всяка една от шестте цели предполага специално внимание и

развитие, предлагам серия от материали по отделните теми като предмет

на дискусия.

Към тези шест цели трябва да добавим и още три, които са контактни

между европейските и националните приоритети (К), а именно:

К.1. енергийната ефективност

К.2. Дунавската стратегия

К.З. интеграцията на ромите

И отново искам да подчертая, че особено важно е не толкова съдържанието на отделните приоритети, колкото тяхното определяне. Така че нека поспорим по тях!

ПЕТЪР ДИКОВ: 11. Да възродим канала Дунав – Черно море
Летен ретро маратон – 27. 05. 2010

ПЕТЪР ДИКОВ: 10. Туризмът в България или лекува ли се рак
Летен ретро маратон – 21.04.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 9. Строителството – грешникът, който носи много пари
Летен ретро маратон – 30.09.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 8. Българското земеделие – срамът на политиците ни
Летен ретро маратон – 31.08.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 7*. За няколко мандата повече
Летен ретро маратон – 14.05.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 6. По-дълго за късата памет
Летен ретро маратон – 06.10.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 5. Администрацията – не стреляйте по пианиста, той толкова може…
Летен ретро маратон – 12.09.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 4. Равнис по Хърватска
Летен ретро маратон – 03.06.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 3. Закони за частна полза
Летен ретро маратон – 12.03.2011

ПЕТЪР ДИКОВ: 2. Протестът в квартал „Гевгелийски“ или как шестдесет години лъжи ни направиха перфектните егоисти
Летен ретро маратон – 07.04.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 1. Престъпление и наказание
Летен ретро маратон – 25.06.2009